„Наистина не мога да тичам както преди, но имам малко повече време да мисля, да правя равносметка на живота си, да преценявам онова, което се е случило или не се е случило. Дълбоко съм убедена, че се родих под щастлива звезда - Ul'il'om tel bachtail'i cerchen. Ако можех да се родя отново, бих искала да съм romani, да живея, както живях и отново да правя онова, което правих. Надявам се, че до смъртта си ще имам още достатъчно Време да помагам на ромите. Иска ми се да вярвам, че съм успяла да напиша добра дума за истината за ромското сърце и че ще доживея деня, когато това сърце ще дочака да получи една добра дума от останалия свят." Това е обаятелен разказ за живота на жена, която десетилетия се опитва да изгражда мостове между двата взаимно неразбиращи се свята.
Животът на Илона Лацкова Винаги се направлява от romipen — ром-ската традиция, култура и език, което й позволява да остане силна и независима въпреки обстоятелствата. Една цяла епоха е осветена от нейния ярък и критичен цигански поглед. Унищожителната ирония помага на читателя да проникне в ромския Културен и социален живот, в дълбочината на ромските празненства и кризи, в трудностите, свързани с намиране на място за живеене, работа и училище, а също и с проблемите, породени от Втората световна война и политиката на расизъм и отхвърляне.
Тази житейска история, записана на ромски език, е резултат от де-
сетгодишно сътрудничество между Илона Лацкова и Милена Хюбшманова. в нея се разкриват истини от историята, етнологията, социологията, политиката, обучението и много други области, но преди всичко това е прекрасно литературно произведение, което ни позволява да се потопим в дълбочините на циганския космос.