Критика на чистия разум

Автор: Имануел Кант
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 9

Издател АИ Проф.Марин Дринов
Преводач Цеко Торбов
Брой страници 738
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 763 грама
Размери 14x20
ISBN 9789543226924
Баркод 9789543226924
Категории Философия, Хуманитарни науки, Книги

"Критика върху чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцедентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на Критиката, в трансцеденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в систетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансцеденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища - това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на Критиката е изложено учението за трансцеденталния метод, което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум.
Мисълта на Кант е тежка, задълбочена и отвлечена, тя е при това и крайно преплетена и усложнена не само по отношение на философската си същина, но и на езика и стила на изложението си.

Ключови думи: Философия за ежедневието

от Ранд / дата: 13 дек 2016

Монтен, пише се "заимствани", не "взаимствани". ;-)

от Узунов / дата: 20 юни 2016

Дечица,

Какво се хвърляте в дълбоките води? (:
Идете изучете в детайли интерпретациите на тази книга от Фихте, Шелинг и Хегел, след това вижте как неокантианството (Наторп) я интерпретира, вижте около какво се въртят споровете със зараждащата се феноменология, как Хусерл открива за себе си тази книга и как повлиява на Хайдегер, па еле тогава елате да си говорим и да ми разтягате локумчета и бозички за тази книга...
Останете със здраве!

от Арнолд Шварценегер / дата: 20 юни 2016

От гледна точка на диалектическите взаимоотношения трансценденталния метод е доста стохастичен и повлиян от употр*** на апроксимации. Аз твърдо залагам на перцепциите и модалността, защото апотеоз на познанието, а и основен трактат на материалните антиномии е принципа: Ранъта прай борбъта!

от Васил Коларов / дата: 02 апр 2016

Какво му е тежкото на Кант (Имануел, НЕ Емануел)?
Наглед - синтез; разсъдък и правила и синтез на представи и проблем как да се синтезират двете.
Едни глупави неща в себе си и едни яления + едни ноумени. Останалото е критика на това, че разумът имал претенции много да знаее. Но същият този Хайдегер ще попита, КОЙ? го упълномощи този разум да се явява законодател? Кой измести, след Декарт, въпроса за битието към някакви си възможности за синтетични съждения априори? В основата на въпроса на г-н Кант се таи огромно заблуда. Зле разбран Декарт, зле разбрани предпоставки на Новото време - това е Кант.

от Шарл дьо Монтен / дата: 25 мар 2016

Аз съм автор на моите Опити и подозирам, че много от трансцеденталните постановки в моя труд са взаимствани, адаптирани и направо отмъкнати от колегата Мартин Хайдегер. Неетично е! А колегата Емануел Кант е много тежък за дилетанти, трябва да го четеш с писалка в ръка и абсолютна тишина. Критика на чистия разум не може да се възприеме лесно, ако не си овладял Пролегомените! А вие, колега Шопенхауер сте един заклет и досаден мизантроп!

от Николай Узунов / дата: 30 дек 2014

Единственото тъпо в това издание е, че е с меки корици. Можеха да се постараят малко, все пак Кант не се чете само един път в живота! И така и не разбрах, какъв е смисълът на много подчертавания в книгата???

от Шугер Лео / дата: 13 яну 2014

Преводачът си е Цеко Торбов.

от Артур Шопенхауер до 1 / дата: 13 яну 2014

Аз съм преводачЪТ.

от Svetla Yordanova / дата: 13 яну 2014

Не става ясно кой е преводача???

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети