За да се измъкне и самото Джу-джуцу от това прагматизиране, е замислена настоящата книжка, по-точно за да се обясни, че майката на всичките днес Изкуства, в лицето на Джу-джуцу е нещо, което не познаваме и не дооценяваме. Включително и това, че не познаваме какво е било Джу-джуцу, истинско Бу-джуцу, изкуство на живот и смърт, в самото начало, когато се появява в условията на Япония, и в какво се опитваме да го превърнем. Сякаш това не осъзнаваме! ...
Нужно е да се види без розови очила истинската същност на първоначалното Джу-джуцу, което е било изкуството на живот и смърт. Ръкопашен бой, по изключение леко снаряжение, от страна на само единият, но все пак изкуство - "джуцу" на живот и смърт. Такова е било времето. Светът обаче се променя. Основата на Джу-Джуцу залегнала в останалите форми и то като майка породило джу-до, и кен-до, и карате-до, и айкидо и другите. Основата, това било Учението за мекотата и гъвкавостта, за които Лао Дзъ се изказва ясно и точно: "Най-мекото нещо във вселената надвива и най-твърдото."