Така и не се научих как се краде синьо от изгрев...



* * *
Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза...



* * *
Една птица стъпи на невръстната праскова на двора... Счупи едното от трите й клончета... Кво правим, птицо?



* * *
И това, в което вярвах, се разля по пътя... Подхлъзнах се с усмивка...


* * *
Цял ден си играх да оцветявам листата на двора в зелено... И пак падат. Безнадежно е май...


* * *
Ако ти подарят ново куче не се чуди, когато старото му каже: „ЛЕГНИ“!



* * *
Докторът ми забрани да ям памук... Правил съм бил сутрин безмислено количество облаци... Странен човек!


* * *
Ще взема да построя дърво...


* * *
Все повече започвам да се чувствам дюнер, като онзи статус: „Ако доближиш дюнер до ухото си, ще чуеш мълчанието на агнетата“...


* * *
Дните текат като книга... Без илюстации! Завършени изречения, без да бъдат погалени... Не съм тъжен, отчитам силата на безтегловността...