Във връзка с въпроса на Yenni. Оригиналното заглавие на книгата е "L'Horoscope". Тя не е част от "поредица Валоа" макар че в нея става въпрос за тази династия. Всъщност няма "поредица Валоа", а има трилогия - "Кралица Марго", "Мадаме дьо Монсоро" и "Четиридесет и петте" - и трите преведени на български. Освен тази трилогия други произведения посветени на Валоа са освен "Предказанието" още и "Двете Диани", която няма българскипревод, но има руски такъв. Първата драма, с която Дюма става прочут е "Анри III и неговия двор" - отново свързана с династията Валоа. то всичките ѝ представители:
Директен клон Валоа:
Филип VI Valois (1293-1350), Жан II Добрия (1319-1364), Шарл V Мъдри (1338-1380), Шарл VI Безумни (Луди) (1368-1422), Шарл VII Победоносни (1403-1461) - коронясан за крал на Франция в Реймската катедрала по време на Стогодишната война с помощта на Жана Д'Арк, Луи XI (1423-1483), Шарл VIII (1470-1498)
Клон Валоа-Орлеан:
Луи XII (1498-1515), Франсоа I (1494-1547) - виж драмата на Юго "Кралят се забавлява" и операта на Верди "Риголето", Анри II (1519-1559) - този крал е женен за Катрин Медичи, която му ражда 10 деца (последните две близнаци, които умират при раждането си). Според легендата Нострадамус е предрекъл на Катрин, че четири от децата и ще управляват Франция но след това династията Валоа ще изчезне от историческата сцена. Тези четири деца са: Франсоа II (1544-1560), Шарл IX (1550-1574) - по време на неговото управление Катрин Мадичи организира Вартоломеевата нощ - клането на протестантите подробно описано от Дюма в "Кралица Марго", Анри III (1551-1589). Маргьорит Валоа (кралица Марго) (1553-1615) макар и de facto никога да не управлява Франция като кралица, de jure е съпруга на Анри IV (1553-1610) от 1572 до 1599 когато бракът и е анулиран. Анри III е последният представител на династията Валоа, а Анри IV - първият представител на новата динасия - Бурбон.
Предсказанието
Автор: Александър Дюма
| Издател | Персей |
| Преводач | Мариян Петров |
| Брой страници | 320 |
| Година на издаване | 2021 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 314 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191610426 |
| Баркод | 9786191610426 |
| Категории | Исторически романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Романът, който поставя началото на поредицата на Дюма, разказваща за династията Валоа за пръв път в превод на български. Това е завръзката на трагедията, която ще сполети хугенотите по време на Вартоломеевата нощ и която е в центъра на романа "Кралица Марго".
Франция, средата на XVI век. Крал е младият Франсоа II, женен за шотландската кралица Мария Стюарт. Но управлението на страната реално е в ръцете на кралицата-майка - властолюбивата и волева Катерина Медичи.
За да се спасят от проливен дъжд, херцог Дьо Гиз, маршал Дьо Сент Андре и принц Дьо Конде се отбиват в мизерна крайпътна кръчма. Подслон там потърсва и циганка, която решава да им предскаже бъдещето. Предсказанието е фатално не само за тримата велики мъже, но и за съдбата на кралството.
В мрачната кръчма принц Дьо Конде вижда за пръв път красивата Шарлот, дъщеря на маршал Дьо Сент Андре и годеница на най-големия син на херцог Дьо Гиз. Независимо от безбройните си победи на нежния фронт, принцът се влюбва безпаметно в нея.
Дълго време след това любовта на Дьо Конде е все по-силна, ала неотстъпчивостта на госпожица Дьо Сент Андре - все по-голяма. Каква е причината, ще стане ясно, когато тайна любовна бележка, попаднала в случайни ръце, се оказва малкото камъче, което ще преобърне колата на цяло едно кралство и ще превърне приятели във врагове.
Ключови думи: Исторически романи, Седмица на Александър Дюма, Кралици и принцеси
Това може би е най-слабата книга на Дюма, не знам, но сякаш четях друг автор.
Много разочароваща.
На този етап не разполагаме с подобна информация.
Имате ли информация, дали другите книги от поредицата за Валоа ще бъдат преиздадени?
Прекрасна книга!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
