"Стой далеч от хората, които обичаш твърде много. Те са тези, които ще те убият."
Дона Тарт, "Щиглецът"
(Пулицър 2014)
Издател | Еднорог |
Преводач | Боряна Джанабетска |
Брой страници | 960 |
Година на издаване | 2022 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 828 грама |
Размери | 14x21 |
ISBN | 9789543652143 |
Баркод | 9789543652143 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
“Щиглецът”, литературно събитие от световна величина, преплита съдбата на магнетична картина с драматичното израстване на един млад човек
Вярата в красивото и една нежна, самотна любов срещу свят, изпълнен с предателства, дрога, измами и убийства.
„Щиглецът” е изключително рядко литературно събитие, прекрасно написан роман, който говори както на ума, така и на сърцето.“
Стивън Кинг
„Поразително. Великолепна, достойна за Дикенс книга, съчетаваща като в симфония разказваческите умения на Дона Тарт в едно възхитително цяло“
„Ню Йорк Таймс”
„Удивително постижение.“
„Гардиън”
Всяка нова книга на Дона Тарт, забележителна във всяко отношение фигура в света на американската литература, се смята за събитие, тъй като тя издава по едно заглавие на десет години. Последният й роман „Щиглецът“ – несъмнено литературно събитие от световна величина – е мрачна, динамична и вълнуваща история, достойна за Дикенс (както отбелязва и критиката), историята на един млад мъж, загубил рано майка си в терористичен атентат, израстване сред тайните и сенките на антикварно магазинче в Ню Йорк и фалшивия, лекомислен блясък на Лас Вегас.
Тио Декър тръгва по трудния си път, съдбоносно преплетен с историята на мистериозно изчезнала картина. Магнетичната картина се превръща в единствена опора за него, но и го въвлича във враждебен, престъпен свят. Тио се сблъсква с човешката студенина, продажност и алчност, но опознава и добротата, любовта и приятелството. От елегантните салони на Парк Авеню в Ню Йорк, от загадъчния, пленителен, но и опасен свят на антикварните магазини и търговията с антики съдбата го отпраща сред студения, измамен блясък на Лас Вегас.
Дрога, убийства и измами, една нежна и самотна любов, страх и отчаяние, кървави преследвания в живописния Амстердам – такова е болезненото израстване на младия герой, пленник на капризите на съдбата. Но самотните му лутания не успяват да унищожат вярата в красотата и вечността, в изкуството, надмогнало мимолетните човешки страсти и амбиции.
Романът печели наградата “Пулицър” за 2014 г. за художествена проза и се радва на изключителен интерес от страна на публиката и критиката. Книгата е описана от журито като “красиво написан роман за съзряването, с изключително добре обрисувани образи“. “Книга, която вълнува ума и докосва сърцето”, добавят членовете на журито.
„Щиглецът”, едно от най-популярните заглавия на американския пазар за 2013 г, ще бъде филмиран от холивудското студио Warner Bros. Работата по лентата вече е започнала, като продуценти на проекта са Брет Ратнър, Брад Симпсън и Нина Джейкъбсън. Ратнър е добре познат с режисьорската си работа над „Червения дракон“ по едноименния роман за Ханибал Лектър, а Джейкъбсън е един от основните продуценти на хитовия филмов франчайз „Игрите на глада“.
Ключови думи: Топ 100 за 2015 година, Хеликон топ 200 2016, Думи, написани от жена, Обещах си да прочета, Подари за Коледа, Изкуствата в книгите, От детството към зрелостта - 13-18 години, Това лято ще прочета, Тази есен ще прочета
"Стой далеч от хората, които обичаш твърде много. Те са тези, които ще те убият."
Дона Тарт, "Щиглецът"
(Пулицър 2014)
Моля, запитвания за наличност насочвайте към [email protected]
Има ли я още в наличност?
Препоръчаха ми тази книга - не очаквах съвременен американски автор да е написал толкова добър роман в толкова много страници. През цялото време си мислех как едно единствено събитие може да преобърне целия живот на човек из основи и да пренасочи съдбата му на 180 градуса. И колко тотално по-различно щеше да е бъдещето на главния герой. Дълбоко психологичен роман за борбата с емоционалните травми, за белезите - главния герой е окован от собствените си такива, самоизолирал се и най-вероятно обвинява другите, както самотният щиглец е окован от друг. Безпощадно реалистичен на моменти. Житейски трепети и криминални деяния се преплитат в един своеобразен преглед на фламандските майстори, за да ни напомнят философския смисъл на изобразителното изкуство - мотиви, следствия, влияния, спомени.
Прекрасна книга !Препоръчвам ви я !
Великолепна книга. Интелигентно написана, с усет за класическия романов сюжет, в който трябва да има и пътувания-инициации, и любов, с авантюрно начало-начала, с психологически и психоаналитични - болезнени наркотични, но и рационално-чувствени - прозрения за себе си. Много литературна книга, в която има и Пруст, и Достоевски (директно цитирани и намесени в световете на героите на Тафър), но и индиректни алюзии към американските литературни митове Стайнбек и Керуак, към европейските Дикенс и Еко. Блестящо познаване на историята на изобразителното изкуство и психологията на художествената творба. На времето беше страшно популярна книгата на Кенет Кларк "Когато гледаме картини". Е, Таър достойно му съперничи - блестящите й анализи ще прочетете на стр.718, с.948, 949.
Закупих я , за да открия що за книги награждават с "Пулицър". Докато дойде изпаднах в сложни душевни преживявания , на път бях да се откажа още в самото начало от четенето , но вместо това в рамките на две седмици стигнах до края. На всичкото отгоре отидох и на "ТриДе" кино да видя "Пътят към Юпитер". Реших: повече на кино без сюжет да не ходя и книга без прочетени анотации за нея да не чета. Реалностите на ХХІ век са доста острички. От всичко струи желание за кръв , наркотици и фентъзи. Дона Тарт е написала 1000 страници , за да ни го внуши , а в кинозалата направо ти го натъпкват в главата чрез непоносимите си децибели. Как да опазим децата си ?
img, тук традиционно няма да намериш друго мнение, освен безмислено хейтърско. Даже се съмнявам, че хората, които първи критикуват, са я чели до края.
Книгата не преразказва живота на Тио Декър, тя е самият му живот, на моменти бавен, на моменти забързан, почти трескав. Тарт има неповторимо умение да създава герои, без да й се налага да ти смила информацията за тях и да ти казва какво да мислиш, те просто си оживяват на страниците и си поемат своя път. Хубавото е, че последните 10-20 страници са направо отчуждаващи, така че това ти помага да излезеш от книгата. Но в момента, в който я затвориш, започва да ти липсва. Когато вече не седи на нощното ти шкафче в чакане да се върнеш към нея. Препоръчвам я и ще продължа да я препоръчвам на всеки, който обича да чете. Такива книги не се случват често.
800 страници посредственост. Журито на "Пулицър" нещо не е в час.
Моля за менения за книгата!
.. много хубаво.. обаче навремето прочетох Тайната история - свръхпретенциозен, натруфен и напълно обикновен комерсиален роман...едни гении всички много красиви и богати заплитат криминална историйка в скъп колеж.. малко древногръцка философия , малко любов и завист ...всичко изкуствено и фалшиво ..
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Амбициозна книга за читатели с нюх към детайла – така можем да наречем тазгодишният носител на „Пулицър”, обемистият (над 800 стр.текст), наситен с емоциите на писателката от американския юг Дона Тарт роман – „Щиглецът”.
Ако сте харесали „Шантарам”, или сте любители на „Сянката на вятъра” от Карлос Руис Сафон, ако помните мистериите на Уилки Колинс и се прекланяте пред „Големите надежди” на Дикенс, ще преодолеете текста с лекота. Много можем да говорим за сюжета. „Щиглецът” е една дълга и устойчива във времето загадка, за отправна точка й служи животът на холандския живописец от ХVІІ в. Карел Фабрициус, ученик на Рембранд, който загива при експлозия в барутен склад, а една от най-популярните му картини – „Щиглецът”, остава в историята на изкуството като израз на естествената случайност. Малката птичка на тъмен фон, загатната на корицата на романа, вътре пърха в душата на 13 годишния Тео. Загубил майка си при бомбен атентат в нюйоркски музей, той расте на произвола на съдбата, повлечен в спиралата на саморазрушително поведение. От взрива оцелява заедно с въпросната картина – „Щиглецът”. Тя го подема от Ню Йорк през Лас Вегас до родината на художника – Холандия. Обгражда го безумна галерия от образи – ту опорочени, ту вдъхновяващи. Героят на Дона Тарт се опитва да намери чрез тях мярката за себе си, без оглед на това дали тя е престъпно деяние, или велико човешко постижение. Интересно е, че в европейското ренесансово изкуство щиглецът се свързва с темата за разпятието, страстите и изкупуването на греховете. Отправяме многозначителни погледи към този роман. Както и да го четем – философски или приключенски, времето което изисква, ни кара да го сложим на видно място.
Людмила Еленкова, Хеликон София - Витоша
„...Какво да правим, ако ни се е паднало сърце, на което не е
препоръчително да се доверяваме...“
Дона Тарт е родена през 1963 г в Мисисипи, САЩ, и е наричана „младото чудо на американската литература”. Започва да пише „Тайната история” на деветнайсетгодишна възраст. Още с появата си дебютният роман на Дона Тарт превзема върховете на литературните класации и е преведен на двайсет и четири езика. Последният й роман „Щиглецът“/ изд. Еднорог/ влезе почти веднага във всички класации за книги, излезли на книжния пазар през 2013 г. И с това свое ново заглавие Дона Тарт доказва, че красотата на нейния писателски стил е сравним с този на Дикенс - по начина на описание на чувства и емоции. “Щиглецът“ е историята на тринадесетгодишния Тео, който в една дъждовна пролетна сутрин отива с майка си на изложба на холандски майстори на живописта. Избухналата бомба, която е терористичен акт, го превръща в сирак и в престъпник, защото си тръгва от горящия музей с малка картина, озаглавена Щиглецът.Тази картина е причина за всички събития, хубави и лоши, в неговия живот, сблъсква го с човешката алчност, продажност и суета, но и с добротата, любовта и мъжкото приятелство.От бляскавите салони на Парк Авеню до фалшивия блясък на Лас Вегас, наркотици, убийства, измами, това е трудният път, който трябва да извърви Тео, за да научи уроците на живота. Цялата мръсотия и низост не успяват да убият чистата, детска любов, която той носи в себе си към Пипа.Тази безусловна и неразрушима любов придава на сюжета нежност, чувственост и дълбочина.
Макар и с внушителни размери/960 страници не са за пренебрегване/, в романа всяка дума е на точното си място, всички чувства са красиви и прецизно описани. На някого действието може да се стори бавно и на места мудно, но авторката описва живота на Тео, етапите на неговото съзряване, миговете на щастие или скръб, чувствата и емоциите, които бушуват в него и които са причина за неговите действия.
„Щиглецът“ е носителят на награда“ Пулицър “ за 2014г., той напълно заслужава определението на критиката за изключително рядко литературно събитие.
Йорданка Петкова, Хеликон - Добрич