Силни стегнати разкази. Добър избор.
Седем добри години
Автор: Етгар Керет
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Преводач | Милена Варзоновцева |
| Брой страници | 138 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 198 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191861620 |
| Баркод | 9786191861620 |
| Категории | Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Седем добри години" събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международната преса от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, никога не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам с неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга...” Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на латентна война, сноване из пространството и времето, летища, музеи, мустаци, литературни четения, бомби, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.
"Трагикомични хроники, в които личната история на автора побира историята на цялото израелско общество." ~ Estandarte
"Тук дефилират таксиджии, сервитьори, издатели, случайни спътници, роднини хасиди... Сбор от текстове, които се четат с усмивка, но докосват надълбоко, защото животът на героите им е под постоянна угроза... По своя си вълнуващ и човечен, детински y опак начин Керет описва онзи ежедневен Израел, за който няма да чуете в новините." ~El placer de la lectura
"Керет умее да изведе тежки наблюдения с лека ръка... Късите текстове в сборника следват в строен низ, на чийто фон всеки се откроява самостоятелно. Без преиграване в нито един от аспектите на сложния живот в сложни времена на сложно място, прекрасните спомени на Керет пазят човешката си топлота и доказват, че в мемоарното писане колкото по-малко, толкова по-добре." ~ Publishers Weekly
Поздравления на издателството, ще потърся още утре заглавието. Милена Варзоновцева е чудесен преводач!!!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Зад привидно непретенциозната украса на литературния си стил в новия си сборник с разкази Етгар Керет пише за изконните ценности на социума и за способността на индивида да се съхрани (понякога не без компромиси с морала си), дори в най-тежките моменти на своето съществуване. Редувайки теми, гравитиращи между военния конфликт в Израел, Холокоста и ежедневното обикновено битие на средностатистическия човек, Керет сякаш индиректно ни кара да се замислим за смисъла на истинските стойности в живота си и за тяхното понякога амбивалентно значение, за невъзможността постъпките ни да се тълкуват еднозначно: за здравословната доза егоизъм, без който бебетата не биха оцелели (плачещият малък син на автора); за крехкия баланс между това да се изявяваш като жертва или да се страхуваш, че в действителност биваш възприеман по-скоро като палач (войните и бомбените атентати в Израел, както и отношението към евреите в различните точки на света, а и отношението на самите евреи към останалите); за способността да виждаш красотата дори в привидно набръчканата сивота на живота (пътуванията на съвсем младия баща на Керет до Сицилия и срещите му с местните мафиоти и контрабандисти); за кибритените клечки и човешкия живот (срещата на автора със стария му приятел в университета); за невъзможния пацифизъм и за това как битовите проблеми и войната са равнопоставени теми в разговорите (капещия таван и ядрената програма на Иран); за „публичната изява“ на латентните ни страхове (електронните игри с агресивен сюжет или неистовата религиозност), но и за често незабележимата красота на простите неща от тривиалния ни ежедневен живот, които са в основата на смисъла на нашата екзистенция – ежедневната любов, с която ни даряват (дори под формата на две филийки с мармалад) и с която ние даряваме околните и която ни прави сплотени и благодарение на която всъщност се съхраняваме живи във всеки смисъл на думата.
Владимир Белов, Хеликон Сливен
