Автобиографични бележки. Духовен дневник

Автор: Сергий Булгаков

Коментари: 0

Издател Фондация-Комунитас
Брой страници 232
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 319 грама
Размери 16x22
ISBN 9789549992878
Баркод 9789549992878
Категории Православна църква, Християнство, Религия, Хуманитарни науки, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 8.00 лв.

Сергей Николаевич Булгаков е изтъкнат руски философ, богослов и икономист, един от представителите на т. нар. „руски философско-религиозен ренесанс” от началото на 20 в. наред с Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Павел Флоренски, Лев Карсавин, Семьон Франк и др.

Още като ученик в семинарията, Булгаков преживява религиозна криза и започва да се увлича от марксизма и по специално в частта му, засягаща политическата икономия. В пространната си дисертация „Капитализмът и земеделието”, той защитава универсалността на марксическите стопански закони. Постепенно обаче започва да възприема това учение като несъстоятелно и под въздействието на религиозни мислители като Владимир Соловьов, Фьодор Достоевски и Лев Толстой, както и при анализа на гносеологията на Имануел Кант, се връща към религиозния мироглед. В произведението си „Християнският социализъм” (1903 г.) все още се опитва да съгласува двете идеологически концепции – религиозната и марксическата, но скоро изоставя този подход и окончателно се завръща към религиозното мислене. В ”Двата града” (1911 г.) той вече открито се противопоставя на марксическия материализъм. Моралните и интелектуалните етапи, които е преминал по този път, описва в сборника „От марксизъм към идеализъм” (1904). Централно място в зрелите възгледи на Булгаков заема софиологията, която разработва в многообразните и? аспекти – от икономическите теории до мистическите и съзерцателни умозрения. Булгаков възприема София като „идеална основа на света”, „световна душа”, „нетварен вечен образ”. Онтологичното единство на света се съдържа в метафизически непрекъснатото му изпълване със София. Сам по себе си светът е вторичен и не е тъждествен с Бога, но при все това притежава собствена божественост, която е тварната София. Човек е също така осъществяване на София, както и всеки друг феномен – обществото, икономиката, историята. Софиологическите възгледи на Булгаков са вече окончателно оформени в „Светлина невечерна” (1917 г.), развиват се в по-късните му произведения „Ипостас и ипостасност” (1925 г.), „Неизгарящата къпина” (1927 г.), „Глави за троичността” (1928 г.) Окончателната им разработка е в трилогията (наричана още условно „София – Премъдрост Божия” – под това име се издава на повечето европейски езици. За отбелязване е, че и до днес тази трилогия няма руско издание), съдържаща произведенията „Агнец Божий” (1933 г.), „Утешителят” (1936 г.) „Невестата на Агнеца” (1945 г.) Софиологическото учение на Булгаков е осъдено през 1935 г. от Московската патриаршия, но възникналият „спор за София” и до днес не е намерил окончателно решение в богословските среди.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg