Един млад мъж вдига слушалката и чува непознат глас: „Имаме подходящ донорски орган за вас.” Това обаждане е чакал, от това обаждане се е страхувал. Дали да рискува, за да живее за усмивката на малката си дъщеричка? Мъжът взима приготвения сак, обажда се за линейка и постъпва в берлинската болница „Вирхов”. Редят се дълги дни и нощи в болницата, която той нарича Космос. Прикован от системите в своя бял космически кораб, болничното легло, той предприема пътуване през спомени и мечти. Кого е обичал? За кого си заслужава да живее? Кой си е отишъл, за да остане той? Без патос, на места с меланхоличен или шеговит подтон авторът разказва за живеенето и умирането, за отговорността и щастието, за живота, който дервишите наричат пътуване.