Нищо

Автор: Яна Телер

Коментари: 4

Издател Лабиринт
Преводач Емилия Л.Масларова
Брой страници 164
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 167 грама
Размери 13x20
ISBN 9786197055306
Баркод 9786197055306
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 13.90 лв.

"Знам и че смисълът не е нещо, с което можеш да си правиш шега."...

В свят, където насилието и жестокостта ни заливат отвсякъде, сигурно и вие се питате къде е жилото на злото, защо се иска толкова малко човек да прекрачи тънката граница на елементарната почтеност и нравствените задръжки и да се превърне в най-свирепия хищник.

В първия ден от новата учебна година едно момче на четиринайсет години обявява пред съучениците си, че нищо няма смисъл, че в мига, в който се раждаш, започваш да умираш и по-добре да не правиш нищо. После напуска училище и се качва на едно дърво, откъдето постоянно напомня на приятелите си, че живеят в лъжа, в маскарад. В душите на момчетата и момичетата от класа се загнездват съмнения, че той може би е прав, и те решават да докажат не толкова на него, колкото на себе си, че все пак има неща, които не са съвсем безсмислени, които са важни и вдъхват силите и вярата да продължиш нататък. Така в изоставена дъскорезница край провинциалното градче се появява "купчината смисъл" - всеки трябва да занесе на нея онова, което му е най-скъпо. Всичко започва безобидно, на шега, с една въдица, чифт зелени сандали и няколко комикса, но бързо придобива крайни, свирепи измерения, за да оголи странната нравстена безтегловност, в която се носи днешното общество.

Романът на Яна Телер често е описван като "Повелителят на мухите" на ХХI век - тук обаче изолацията вече не е физическа, а дълбоко емоционална, същностна, екзистенциална.

Ключови думи: Изборът на книжарите за 2016, От детството към зрелостта, Книгите с най-силно начало и финал, За възраст 13-18 години

от Ева / дата: 01 апр 2017

Доста ме озадачи, онова, което се опитва да внуши книгата. В крайна сметка, гледната точка е интересна и не е лишена от логика.

от Теодора / дата: 17 яну 2017

Не бих могла да определя тази книга като литературно прозведение. Бих я определила по-скоро като въображаем социален експеримент, описан схематично с думи.

от Ваня Хинкова / дата: 07 сеп 2016

Френският писател Даниел Пенак казва, че, що се отнася до четенето, употр***та на глагола „трябва“ е немислима. Но има книги, които трябва, наистина ТРЯБВА да бъдат прочетени и от деца, и от родители. Тази книга е от тях. „Опустошителна“ е единствената дума, с която мога да я опиша накратко. От тези истории, които те удрят право в сърцето, отнемат ти въздуха, разбъркват мислите ти и те оставят празен и самотен като пустиня – в питане на това знаеш ли кой си всъщност и на какво си способен, когато злото почука и на твоята врата.

Отговорът… прочетете книгата и ще разберете!

от Мария Велинова / дата: 04 сеп 2016

Прекрасна книга!
Току-що я свърших и мисля, че ще ме държи дълго.
Поздравления за екипа на издателството - справило се е отлично.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

В свят, изпълнен с фалш и лъжи, все по-често хората не намират смисъл в живота си, което поражда безброй проблеми в ценностната система на човека като човек. Някои го търсят в работата, други в любовта, трети в живота си като дух и присъствие на тази земя, и може би много малко хора го намират вътре в себе си.
Жалкото е, че в днешно време смисълът се явява в парите, славата и лукса, което си е чиста форма на егоизъм. Днес смисълът е в материалното, а не в духовното и преживяното. Това е и причината героинята Софи да се бори по всякакъв начин за нейната купчина смисъл. Тя е единствената, която оставя там нещо нематериално, а именно своята невинност. За нея старата дъскорезница и купчината вещи не струват толкова, колкото нейното достойнство, но тя се бори за тях, защото нейната невинност е останала там и е част от нея по начин, по който съучениците й не биха могли да разберат, тъй като те оставят само вещи там.
Яна Телер ни показва също колко цветущ може да бъде един човек, как той се променя според ситуацията, в която се намира. Следователно, както тя ясно е написала, 'в един момент човек бива силен в друг жалък, благодарен или подъл, храбър или страхлив'. Това са двете човешки личности - добрият АЗ и лошият АЗ. Или казано иначе, доброто и злото у човека са представени в романа по неописуем начин, който може изцяло да се разбере  ако бъде прочетен. Романът "Нищо" ни показва колко жестоки можем да бъдем един към друг, защитавайки своя смисъл, колкото и безсмислен да е той.

Силвия Каръкова, Хеликон Сливен

Сравнена напълно подходящо с „Повелителят на мухите“, „Нищо“, привидно семпла и невинна, под красивата си външност крие една многопластова и сурова история, която ни учи на много. Яна Телер не пести откъм включени истини и провокативни детайли, които не само ще изненадат читателите, но дори може би ще ги накарат да оставят книгата… само, за да се завърнат към нея секунди по-късно. „Нищо“ е ужасяваща, но и пристрастяваща, неприятна, но и изпълнена с красота – външна и вътрешна, криеща се в клоните на дърветата и думите на писателката. „Нищо“ е книга, която си заслужава вниманието, заслужава да бъде забелязана, отворена и прочетена, заслужава да остави по нещо във вас, дори да ви смаже със сюжета си, за да не я забравите още дълго. „Нищо“ е всичко. Разберете го сами.

Теодора Атанасова, приятел Хеликон Шумен

Нищо” на Яна Телер е от онези книги, които се четат на един дъх, за да те оставят натежал от размисли и въпроси след това. Книгата много точно представя човешката изгубеност в съвременния свят. Краткият и ясен стил на писане и липсата на емоционалност прави това четиво още по-потресаващо.

Всичко започва като детска игра! Сякаш на шега!
В първия ден на новата учебна година седмокласникът Пиер Антон става и казва:
Нищо няма смисъл
знам го отдавна.
Затова не си струва да правиш нищо,
разбрах го току-що.
Напуска училището и се качва на сливово дърво, от което се присмива на своите съученици, докато те минават покрай него всеки ден.
Засегнати по някакъв начин, усещайки, че има нещо нередно и невярно в твърдението му, те решават да го разубедят. И започват да трупат „купчина смисъл” в изоставена дъскорезница. Там те оставят любими и ценни предмети, но по искане на някого от групата, който знае слабостите на този, от когото иска. Постепенно предметите се заменят с друг вид неща – девственост, обичан домашен любимец, пръст от ръката на момче. Озлобението и нетърпимостта вземат връх. „Купчината смисъл” влиза в центъра на общественото внимание по цял свят. Децата се прочуват, но за кратко. Пиер Антон отказва да я види, твърдейки, че нищо няма смисъл. А това прави децата още по-жестоки, осъзнавайки, че всички жертви, които са направили досега, са били напразни. Така те решават да си отмъстят.

Нищо” е безкомпромисен разказ за лицемерието в обществото, за нехайството на родителите, липсата на ценности и устои, отчуждението, нетолерантността, егоизма, омразата. Романът е предупреждение срещу празнотата в битието на човека и неспособността му да открие свой собствен смисъл, като така превръща света в място на насилие.

Любина Йорданова, Хеликон Русе