Когато се проследява теоретичното творчество на Елиас Канети, част от което са и неговите "Записки", може да се установят основни мотиви, които парадигматично се повтарят, поемат, доразвиват, поставят се под съмнение, отхвърлят и т.н. По този начин цялостното теоретично творчество на Канети показва едно единство, което не може да бъде нарушено от новите "открития" двадесет години след смъртта му и след отварянето на част от архива му и което всъщност е единството на неговата личност, познаваща жестоки противоречия и вътрешни борби.

Ключови думи: Голямото четене