Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Една от най-забележителните срещи, които може да ти се случи тази година, е с Хмутовете.
Не. Те не са извънземни. Нито чудовища. Нито рядък вид животни. Могат упорито да започнат да се появяват в сънищата ти, след като научиш за тях. Единственият начин това да стане е да прочетеш „Хмутовете” на Ирен Леви, великолепно илюстрирани от Тодор Ангелиев-Тоци. Всъщност корицата на книгата и името ѝ са първите неща, които те привличат. А веднъж хванеш ли я в ръце и започнеш ли да четеш, няма връщане назад. Попадаш в приповдигнато настроение, развиваш нова мания и започваш да досаждаш на всички с тия хмутове.
Според официалната версия те са неща, които мърдат, но не от вятъра. В определен ден на месеца си правят деца като се гъделичкат. Въпреки че според историците хмутове няма.
Но ние, читателите, сме склонни да вярваме повече на книгите, отколкото на тях.
Та хмутовете живеят в една голяма стара къща и са странно странни, абсурдно смешни, леко чалнати, понякога са недружелюбни, друг път досадни. Абе направо като хората . Почти едно към едно. Само дето хмутовете ми харесват повече. А и са страшно харизматични и запомнящи се.
Хич не ми пука, Обаче, Например, Няма никой вкъщи, Розовата, Жълтият, Черната, С краткотрайни превалявания, Е не, Самото Съвършенство, Огледалният и Благородната, На нищо не прилича, Местоимение – не си мисли, че това са произволно избрани думи, които образуват безсмислено изречение. Моля, моля. Това са имената на хмутовете. В тази книга те разискват изключително съществени проблеми – защо навън валят маргаритки, а не глухарчета, както е според прогнозата; правят любимите си неща – пият бутилки с наводнение или се гъделичкат, влюбват се – каква двойка само са Е Не и Самото съвършенство; карат се – сблъсъкът между Благородната и Огледалният не е за изпускане; правят си изненади – представи си как Не-Съвършената буди всички хмутове, обикаля кухните им и спори, за да направи тайна закуска на Е не.
Тези и още много неща по хмутски маниер.
Разбира се, тук изреченията крият и дълбоки хмутовски послания:
„Пък сутринта беше чудно хмутска – миришеше на намерение за шампанско.”
„Тази сутрин вече определено беше около обяд.”
„Всичко се случи така бързо, че едва ли би могло да бъде нарисувано.”
„Но най-хубавото при хмутовете е, че при тях нещата се случват и без предварителна уговорка, като изключим това, че имат навика да си резервират половин час щастие за петък вечер.”

Да е ясно, че към тази книга трябва подходиш много сериозно и с широка усмивка!