Хмутовете

Автор: Ирен Леви

Коментари: 0

Издател Брифон
Брой страници 96
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 324 грама
Размери 21x21
ISBN 9789543271092
Баркод 9789543271092
Категории Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

За Ирен Леви това е трета книга. Първо излиза стихосбирката “Голото плашило”, а след това и романът й “Последно повикване”. Но правилната хронология е, че началото на писателската й кариера започва с разказите за живота на хмутове и хмутици. Историите са забавни и сериозни, някои вцепеняват, други разсмиват. Но е трудно да лепнеш етикет весел или болезнено тъжен на някои от героите, защото при препрочитане може лесно да смениш надписите. “Често се изхабяваме в битките си с абсурда, а при хмутовете нещата стоят съвсем различно – дори Продавачът на невидима собственост не може да ги измами”, усмихва се авторката. А забавните, почти детски илюстрации в “Хмутовете” ръкомахат с ветрило към диалозите на героите.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Една от най-забележителните срещи, които може да ти се случи тази година, е с Хмутовете.
Не. Те не са извънземни. Нито чудовища. Нито рядък вид животни. Могат упорито да започнат да се появяват в сънищата ти, след като научиш за тях. Единственият начин това да стане е да прочетеш „Хмутовете” на Ирен Леви, великолепно илюстрирани от Тодор Ангелиев-Тоци. Всъщност корицата на книгата и името ѝ са първите неща, които те привличат. А веднъж хванеш ли я в ръце и започнеш ли да четеш, няма връщане назад. Попадаш в приповдигнато настроение, развиваш нова мания и започваш да досаждаш на всички с тия хмутове.
Според официалната версия те са неща, които мърдат, но не от вятъра. В определен ден на месеца си правят деца като се гъделичкат. Въпреки че според историците хмутове няма.
Но ние, читателите, сме склонни да вярваме повече на книгите, отколкото на тях.
Та хмутовете живеят в една голяма стара къща и са странно странни, абсурдно смешни, леко чалнати, понякога са недружелюбни, друг път досадни. Абе направо като хората . Почти едно към едно. Само дето хмутовете ми харесват повече. А и са страшно харизматични и запомнящи се.
Хич не ми пука, Обаче, Например, Няма никой вкъщи, Розовата, Жълтият, Черната, С краткотрайни превалявания, Е не, Самото Съвършенство, Огледалният и Благородната, На нищо не прилича, Местоимение – не си мисли, че това са произволно избрани думи, които образуват безсмислено изречение. Моля, моля. Това са имената на хмутовете. В тази книга те разискват изключително съществени проблеми – защо навън валят маргаритки, а не глухарчета, както е според прогнозата; правят любимите си неща – пият бутилки с наводнение или се гъделичкат, влюбват се – каква двойка само са Е Не и Самото съвършенство; карат се – сблъсъкът между Благородната и Огледалният не е за изпускане; правят си изненади – представи си как Не-Съвършената буди всички хмутове, обикаля кухните им и спори, за да направи тайна закуска на Е не.
Тези и още много неща по хмутски маниер.
Разбира се, тук изреченията крият и дълбоки хмутовски послания:
„Пък сутринта беше чудно хмутска – миришеше на намерение за шампанско.”
„Тази сутрин вече определено беше около обяд.”
„Всичко се случи така бързо, че едва ли би могло да бъде нарисувано.”
„Но най-хубавото при хмутовете е, че при тях нещата се случват и без предварителна уговорка, като изключим това, че имат навика да си резервират половин час щастие за петък вечер.”

Да е ясно, че към тази книга трябва подходиш много сериозно и с широка усмивка!

Любина Йорданова, Хеликон Русе