Книгата е посветена на две големи личности в българската култура и на тяхното литературно приятелство и сътрудничество в алманаха „Златорог”. Документалната основа на книгата са 74 неизвестни писма, разменени между младия Петър Динеков и Вл. Василев в периода 1936 – 1953 г.
Тези писма са интересен материал за научно изследване, както и готов сюжет за документален роман. Повествованието е изградено на основата на този епистоларен сюжет, разкриващ психографските портрети на младия критик Петър Динеков и на литературния „законодател” по това време Владимир Василев на фона на историческите събития преди и малко след 1944 г.
Книгата представлява една културноисторическа „повест” за времето и нравите, реставрираща като под лупа психографските портрети на двойката редактор – критик, двама литератори от две доста раздалечени поколения, а чрез тях – и психографския образ на литературнокритическата атмосфера през 30-те и 40-те г., а във втората част – и след Девети септември.
Изследването се основава на много богат документален материал: дневника на Петър Динеков и дневника на Борис Делчев, неизвестни архивни документи, писма, спомени, худ. портрети и около 50 снимки, повечето от които непубликувани.

Ключови думи: Време за книга, Есен с книга