Пушача Кн. 1

Автор: Мариам Петросян

Коментари: 1

Издател Хермес
Преводач Нели Пигулева
Брой страници 288
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 322 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542617396
Баркод 9789542617396
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

В покрайнините на града, сред многоетажните жилищни сгради, се намира Домът. Мрачен и неприветлив, той крие зад неугледните си стени непозната и мистична вселена. Необикновените му обитатели живеят по свои закони, а във всеки ъгъл се спотайват трупани през годините тайни и неписани правила. Само смелите и жадните за приключения се престрашават да отворят вратата на Дома. И първото, което виждат насред сивия интериор, са червените маратонки на Пушача.

Тийнейджър, който, подобно останалите обитатели на интерната, няма име, а само прякор. Току са го преместили от групата на образцовите отличници лицемери в друга, където момчетата са пъстри, странни, чудати, шокиращи... За Пушача тепърва започва истинското запознанство с Дома и неговите порядки, с мистичните озовавания във външния свят, със страха от изпращането на поредния випуск. Защото преди седем години това събитие е завършило с кървава разправа.

Ключови думи: Промо -20%, Време за любима книга

от ЕЖК / дата: 18 апр 2019

Бедни ми, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин...ами се цани на половин щат да заработваш като дете с увреждане в книгите на Петросян! Шегичка :) Прочетох първата част на „Домът, в който..." и ми хареса. Времето и мястото, в които съществува Сивият дом, са неизвестни, неустановени...а и нямат значение. Защо? Защото самият Дом е Мястото, а времето, прекарано в него - Времето. Домът е една малка вселена. Всичко друго - извън него - е без значение. Външност. Декор зад оградата. Сцена на параноичните бълнувания на някои от обитателите на Дома. А самите обитатели са... Колоритна сбирщина. Детски фигури с недетски имена. Тоест прякори. В Дома няма имена. Прякорите са имена. Пушача, Слепия, Сфинкса, Черепа, Чакала... Носят се слухове, че в книгата се разказва за деца с увреждания. Не е вярно! Тоест - вярно е. Деца има, увреждания също. Но никой не разказва за тях. Само ги споменават от време на време, без излишно вторачване. Тях - уврежданията - просто ги има и толкова. В живота на децата те не са доминанта, а само щрих. А също и причина децата да са в Дома заедно. Децата, децата...повтарям в писанието си, а докато четях книгата, почти през цялото време си ги представях...усещах ги като възрастни. Бяха си деца само когато Лосът беше наоколо. Както и да е. Хубава книга. Харесвам Пушача и Слепия, колкото и различни да са помежду си. И Македонски. В Дома наистина живее и един Македонски :)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg