Сигурно съм подарил десетки екземпляри от книгите на познати и приятели. Така с годините се оформи една група почитатели, които с повод и без повод цитираха текстовете му наизуст и дори се поздравяваха с тях.

Защо и как се случи това?

На първо място се случи, защото тези романи бяха откровена критика на тоталитарната система и дори не се опитваха да го прикрият.

Всичко имаше там - и мъките "да се уредиш" със софийско жителство, и това, че на световно първенство заминава не най-добрият състезател, а този, когото "милицията пуща до Драгоман".

И на второ място - от романите на Димитър Паунов бликаше такъв неподправен стремеж към свобода, че беше заразителен. Героите на Паунов отстояват независимостта си в друго време, в което и най-малката проява на мисъл за свобода се е наказвала.

Надявам се, че успях да представя моя Димитър Паунов. Завиждам ти, читателю! Предстои ти да откриеш свой. - Роберт Леви