Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата.

Текстът е излят – като камбана, като изповед, като ускоряващия улей на Големия Адронен Колайдер. Тук го има и еуфоричният възторг на неофита, на новоповярвалия, но и умъдреността на крачилия десетилетия по „дългия и криволичещ път“ към убежищата на Истината.

Петър Марчев