Оцелелите (рисунки на оцелели от Хирошима и Нагасаки)

Автор: Колектив

Коментари: 0

Издател Изток-Запад
Преводач Стоян Атанасов
Брой страници 352
Година на издаване 2020
Корици твърди
Език български
Тегло 1061 грама
Размери 17x24
ISBN 9786190105787
Баркод 9786190105787
Категории Нова и най-нова история, Обща световна история. Справочници, История, Книги

Рисунки на оцелелите от Хирошима и Нагасаки


В историята на човечеството изминалият XX век ще се запомни с дълга поредица от масови трагедии и със забележителните си научни открития. Тези два процеса нерядко вървят ръка за ръка. Съчетали са се и в един зловещ експеримент – атомните бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки. През 40-те години на XX век САЩ са във война с милитаристична Япония. Част от върховните управници на страната решават да приложат като оръжие за масово унищожение новооткритата атомна бомба – за да смажат окончателно своя противник и за да проверят разрушителния ефект от новото оръжие. Постъпват с мирно японско население като с опитни животни.

Книгата Оцелелите съдържа около 200 рисунки, повечето от които са дело на непрофесионални художници – хора, преживели ядрените покушения над Хирошима (на 6 август 1945 г.) и над Нагасаки (на 9 август 1945 г.). Създадени са най-малко 30 години след атомния погром над цивилното население на двата японски града. Те се явяват визуален израз на травми, които времето не е заличило.

През септември 2017 г. две френски културни институции – Центърът „Жое Буске и неговото време“ и Националният архив на Франция – организираха в гр. Каркасон (Южна Франция) изложба на около 200 от японските рисунки. Каталог на изложбата е книгата Оцелелите, която публикуваме в български превод.

Коментарите на френски автори идват от другия край на Евразия повече от половин век след създаването на рисунките. Тези коментари – благороден и убедителен урок по осмислено съпреживяване – показват, че наред с погледа „отвътре“ погледът „отвън“ може да изиграе съществена роля за разбирането на една „локална“ трагедия. Така тя получава общочовешки измерения.

Визуалните следи от едно абсолютно зло – унищожаването на повече от 140 000 невинни човешки същества – биха вдъхнали нова сила на такава универсална добродетел, каквато е състраданието. Тази добродетел ще прокара мост между сърцата на два отдалечени народа и ще докаже за пореден път, че душевната солидарност е предпоставка за истинското духовно общуване.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Рядко темата за страданието, причинено от войните, има такова голямо въздействие, както в книгата "Оцелелите". Идеята за събиране на рисунки от хора, преживели атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, се ражда доста късно – през 1974 г. Едва 29 г. след ада, през който са преминали, стотици „хибакуша”(жертвите на бомбата) започват чрез тях да споделят болката, страха и паниката, които са видели и усетили в тези дни. Казват, че времето лекува всичко. Но тези рисунки показват дълбоко скрит, все още непреживян ужас. Дори дистанцията на годините не е могла да смекчи травмиращите спомени. Малкото черно-бели снимки, направени през тези първи дни, се фокусират върху материалните разрушения и избягват показването на ранените и загиналите. За разлика от тях, рисунките на оцелелите извеждат на преден план именно хората и шока от нечовешкото страдание, на което са подложени, абсолютното разпадане на света около тях. Дело предимно на непрофесионални художници , тяхното емоционално въздействие се дължи именно на простите изразни средства и кратките обяснителни текстове. И независимо дали се определят като архивни документи или като изкуство, тези картини са начин да съпреживеем една трагедия, отдалечена от нас във времето и пространството и никога, никога да не я забравяме.

Димитрина Георгиева, Хеликон Бургас