Поетът Петко Бъчваров трудно се побира в стилистиката на така наречената "мерена реч". Той самопожертвователно изтръгва думите от себе си, изригва ги като кипящ вулкан. Поезията му е нажежена лава, която се спуска по склоновете и пещерите на душата. Бучи и съска, додето изстивайки, приема причудливи и невероятни форми в една силна и неподражаема сетивност. Изненадваща и оригинална. Поезия мъжка, силна, жилава, непреклонна, непоколебима. Поезия уникална по своя характер в българската литература. Поезия - мъжка молитва и мъжка отдаденост на Бога.