Най-добрата възможност да извлечем от пушенето някаква полза за своя жизнен път е да го разгледаме честно и от всички страни. Твърде често своето право имат както неговите защитници, така и противниците му, но това засега не е толкова важно. Оценката не води до нищо, но осъзнаването на собствените мотиви да пушим или не - да защитаваме или атакуваме пушенето - вече може да ни подкрепи. Пушенето със сигурност представлява симптом и зависимостта е симптом със стойността на болест. Но воинстващото не-пушене е също симптом, който при това издава именно същия проблем. В качеството си на болест пушенето се поддава на лечение и по този начин пушачът е в правото си да претендира като всеки болен; той заслужава сериозно отношение към своя проблем, а също съчувствие и защита от чужди атаки. Защото болните не биват обругавани или морално смазвани заради своите симптоми... А нима често не разглеждаме своите симптоми като някакви вътрешни врагове? Но тези вътрешни врагове отразяват външното, а в нашия жизнен път изразяват и задачата да израстем едновременно и чрез двете неща.
Авторите