Когато животът ти изпрати хипопотам
Автор: Анете Биерфелт
| Издател | Колибри |
| Преводач | Росица Цветанова |
| Брой страници | 416 |
| Година на издаване | 2022 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 323 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190210641 |
| Баркод | 9786190210641 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Когато животът ти изпрати хипопотам“ е историята на едно нестандартно датско семейство, проследена през три поколения. Ще се запознаете с дядото Ханибал, непоправим романтик, с любимата му, рускинята Варинка, здраво стъпила на земята, с дъщеря им, стюардесата Ева, влюбена в небето, и със съпруга ? Ян Густав, влюбен в гълъбите, както и с техните деца – Филипа с достъпа си до отвъдното и близначките: Олга певицата и Естер художничката. В този роман се говори също, разбира се, за един хипопотам, но и за слон с главно С, за разполовени дами и седморъко ябълково дръвче, за куполи като луковици и много за Любовта на столетието, преследвана от всичките герои. Освен това „Когато животът ти изпрати хипопотам“ е творба, написана на неповторим образен език, съчетание на поетичното с екстравагантното. Творба, в която любимият носи любимата на ръце и крака, слоновете се свиват при прането, рапсодистът е човек, чийто живот се лее фриволно като рапсодия, героите ритуално си облизват лицата, за да изразят добрите си чувства, а любимата ругатня на Варинка е „игнорирай го този задник“.
Доскоро датската писателка Анете Биерфелт (р. 1961 г.) беше известна в родината си като певица, авторка на текстове на песни и носителка на редица награди, два пъти номинирана за „Грами“. Не е тайна и интересът й към изобразителното изкуство. „Когато животът ти изпрати хипопотам“ я превръща не просто в изгряваща, а в ярка звезда на европейския литературен небосклон. В този свой първи роман Анете Биерфелт ни разказва за неотлъчния стремеж на три поколения да се докоснат до любовта и изкуството и да осъществят мечтите си дори когато животът им изпраща… не само хипопотами.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Когато магическият реализъм се изля над нас с книгите на Габриел Марсия Маркес, Исабел Алиенде, Борхес, Астуриас, Лаура Ескивел, Карпентиер и Льоса, си мислехме, че тази вълшебна литература се ражда само в Латинска Америка. Е, може би и в Италия, защото какво ако не магически реалисти са Итало Калвино и Дино Будзати. По-късно открихме Милорад Павич и с учудване установихме, че може да има и балкански магически реализъм. А с трите ябълки на Нарине Абгарян от небето падна и арменският магически реализъм. Но датски?
Какви вълшебства може да има в живота и литературата на един народ, известен със своя разум и практичност, с дисциплина, с недружелюбна околна среда по отношение на климат и природа? Какви мистерии може да се родят под небето на общо взето скучния Копенхаген? Оказва се, че може. Всъщност семейството, чиято история се проследява в тази книга, не е типичната датска фамилия. Бабата е рускиня, а бащата швед. И всеки от това семейство е свързан с изкуството и с небето. Дядото обича джаз, бабата е толкова изпечена циркова актриса, че може да бъде разрязвана на две половини, бащата тренира пощенски гълъби, майката лети в небето като стюардеса, голямата дъщеря е с уникален ум и вселенско любопитство, едната от близначките, Олга, кръстосва световните оперни сцени, а другата, Естер, рисува. Занимават се с различни неща, но всички търсят едно и също нещо – любовта. Тя ту залива страниците като прилив и някой се къпе в магичните ѝ води, ту се оттегля внезапно и оставя след себе си засуха, въпреки пролетите сълзи. В книгата се случват невероятни неща като във всяка книга по допирателната на магическия реализъм. И макар героите да са много различни – от суровата баба, която преминава през живота с мотото „Игнорирай го този задник“ до неземно поетичната Олга, чийто водопади от чувства могат да бъдат утолени само с арии от трагични опери – те се подкрепят от цяло сърце, без спестяване, без упрек, без страх.
Всичко това едва ли щеше да стигне до читателската ми душа по най-прекрасния начин, ако не беше невероятният превод от датски на Росица Цветанова. Тази книга е подарък, защото тя е повече от това, което се очаква от една книга.
Веселина Седларска, приятел Хеликон Сливен
