Романът на Иван Стамболов „Златоустъ“ представлява два пълноценни, преплетени един в друг романа - исторически и криминален. Въпреки внушителния си обем, той е леко и увлекателно четиво.



Цялата истина за „живота, вселената и всичко останало“ се съдържа в Светото Писание, постановленията на седемте вселенски събора и светоотческото наследство. Ние не можем да добавим нищо към нея, нито пък е желателно да я тълкуваме прекалено „творчески“ в порива си да бъдем „в крак с времето“. Единственото което можем и което вероятно трябва да направим, е да потърсим такива форми, чрез които тази истина да достигне до хора, до които иначе не би стигнала.

И днес работят забележителни християнски писатели, затрогващи проповедници и вещи богослови. Те създават великолепни творби и въпреки това има големи публики, до които тези творби не стигат, защото тези публики не се интересуват от жанра. Може би сред тях има читатели, които ще харесат проповедите, ще се обогатят от тях, ще се променят за по-добро, но тези хора едва ли ще посегнат към сборник с проповеди. Романът „Златоустъ“ си поставя задачата да стигне именно до тях, свикналите и търсещи съвременна светска литература.

Романът на Иван Стамболов „Златоустъ“ представлява всъщност два пълноценни, преплетени един в друг романа - исторически и криминален. Въпреки внушителния си обем, той е леко и увлекателно четиво.

Писателят Христо Хаджирусинов заминава за няколко седмици в Света гора Атон, където в манастира „Св. Герги Зограф“ се надява да завърши творбата на живота си - биографичния роман за св. Иоан Златоуст. Но поредица от жестоки убийства осуетяват плановете му. На полуострова пристига и световно известният детектив - милиардер и богослов - Янаки Богомил. Но се оказва, че не е тук заради убийствата, а заради нещо много по-голямо. Живее в огромен офроуд кемпер, който неговият шофьор и верен помощник - Транспортера - е купил съвсем наскоро. Развръзката на криминалната линия е шокиращо неочаквана.

Историческата линия проследява живота на Златоуст от смъртта на баща му Секунд през 353 година, когато Иоан е едва четиригодишен, до собствената му смърт през 407. Богата на фактология, историческата линия представлява едно от най-подробните жития на Златоуст. С малки изключения героите са действителни исторически личности и повечето от ситуациите, в които действат, са исторически достоверни. Въпреки документалната си стойност, историческата линия е увлекателна, тъй като драматичен е бил и животът на самия Златоуст.