Самба-Мамбо творения

Автор: Михаил Кръстанов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Факел
Брой страници 64
Година на издаване 2024
Корици меки
Език български
Тегло 86 грама
Размери 13x20
ISBN 9789544113391
Баркод 9789544113391
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

КАРНАВАЛ ТРОПИКАНА
В началото е само самба.
Мулатките с коси от черна слама
премигват отегчени от безвремие.
Маслините им под клечачите
проглеждат безразлично към хлапетата
с глави накъдрени от вакса
и бърни на обелени банани .
Потрепват от очакване жените,
защото пак ще дойдат господините
с де- бели бузи , фракове и пури.
Тук албиносите играят покер,
защото са на безтегловна почит
и трябва да спечелят Антилопата-
една опитомена хищница,
която с мъркане им сваля гащите…
Но този миг е само в предстоящото …
Сега пълзи затишие и палмите
дори не подозират ветрилата си,
узрели бавно, пред първично тайнство
в минутата, когато иде времето,
преди да е изпита още бирата,
преди да овъглеят папиросите,
преди марихуаната да е олекнала…
Когато ферментирали край банджото
девиците изхвърлят зад верандата
на шатрата тропическа поличките…
И става изпотено до арената
от люшкане на опращели ябълки
подрусващи се в такта на чинелите.
Гърдите им издишащи лепило
лъщят предизвикателно под лампите
и правят по- задъхана ламбадата
за негрите с увиснали мустаци,
обесили езици-те от жегата
и от рева на виещи тигрици
отхапали духа на карнавала…
Оставам безразличен към фиестата.
Коктейлът ми от блато и бамбуки
превръща ме в обиден Хан Ювиги
пред дона индиана барба доса
обичаща ме с лявото си виме
за глътка спомен
от кобилско мляко…

ЕКЗИС
Аз идвам от места прекрасни
които още не познавам .
отивам там където
никога не съм и бил .
но точно по средата пътьом
ме спира корен на дърво
парче от камък
трън
ухание на бор
меденият глас на самодива.
И не карибите , и не малдивите,
И нито Рио нито Рилския
Зад мен изригват страшни мълнии
Пред мен са планини зелени
Ах, как добре е , че на Тропика
Умираме
Под водопади

РИОВЕЧЕР
1.
Витае нещо черно в този град.
Разсичат трамонтини светлините
премигват и дрънчат
опасват напосоки
високите небостъргачи
увиват се около тях.
Опушени магии сладък въздух
сред гъстотата на вода и нафта
вият се,
където в тъмно обръч се огъва –
на Рио профила – жигосана земя
за праведни души
и мизерабли
сред мескалинов вятър – мек и постоянен.
Който го е вдишвал знае
защо Христос е
по-висок от хълма си.

Долу на пясъка момичето Майра
с руса коса и бронзова кожа
гола и вятърно втренчила
празното
мъгливо се сливала с Копакабана
с ръцете разперили вече
отвъдното,
отдето със свисък и папийонка
долетял Дон Балон,
свалил хвърчилото си
мантия,
покрил девицата, прегърнал я
и скрил опашката си в панталоните.
После отшумели.
А плувците само
Нея да не срещнат все се молели.
3.
На пълнолуние под моста Нитерой
грешници се давят,
щом изплува той
и върже двата бряга в океана
единия със черен восък,
другия със бяла кал.
Оставало е само пяната –
казвали бръснарите,
преди да срежат пъпа на фиестата.
САМБА – а – ой- ой- ой…
МАМБО – о – ай – ай –ай…
Зад вихъра на багрите
по танца на живота
сенките
изтичат
във
Атлантика…

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]