Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Когато се разбра, че Джон Бойн е написал поредица „Стихиите“, всички се запитахме дали това ще е четирилогия, или четири отделни романа. Сега, когато след „Вода“, вече държим в ръцете си и „Земя“, знаем отговора – зад четирите заглавия „Вода“, „Земя“, „Въздух“ и „Огън“ стоят четири романа с различни сюжети и герои. Главната героиня от „Вода“ напуска големия град и отива да живее на малък остров с четиристотин жители. Главният герой в „Земя“ напуска малкия остров с четиристотин жители и отива да живее в големия град. Но дали изобщо това е същият остров, не знаем. Това е единствената пресечна точка между първите две книги от поредицата.

Евън напуска острова, но в него остава задушаващият мирис на земя, на пръст, на падане, на унижение. Земята се появява в много от разсъжденията на Евън, понякога като обяснение, друг път като присъда, но винаги като неизбежност. Когато разсъждава за майка си: „Тя е хваната в капан. Всичко, което притежава, е обвързано с баща ми, а земята е голяма сила, особено в Ирландия. Той по-скоро ще си изтръгне сърцето, отколкото да ѝ отстъпи и буца пръст от земите си.“

Особено в Ирландия…Много неща са такива или онакива, защото така е в Ирландия – това вече го знаем от Джон Бойн. Тук срещаме и една от важните за този автор теми – как хомосексуалността моделира живота на хора, които нямат никаква вина, че са се родили с нея. Отблъскването е голямата тема на този роман. Евън ще измине целия дълъг път на страданието и унижението от отблъскване, той ще понесе всичко, но не и мисълта, че е съсипал живота на друго човешко същество в съдебно дело, в което се е озовал случайно. Тогава Евън ще трябва да вземе най-тежкото решение. И едва когато го взема най-после не усеща острия мирис на пръст в ноздрите си. Вече диша свободно.
Блестящ Джон Бойн и в този свой роман.

Първите си деветнайсет години Евън Киох прекарва на малък ирландски остров, в общност, ангажирана да обработва непрестанно земеделските площи. Младежът израства самотен, без братя и сестри, сред ежедневните крамоли в семейството – недоволна от затворническия си живот майка, баща, заклет футболен запалянко, който се грижи Евън да трупа подобаваща лексика и поведение... Има само един приятел – Кормак. Веднъж, след няколко бири и джойнта, Евън му признава чувствата си и не само бива отритнат, но и жестоко нахулен в социалните мрежи. Единственото, което му остава е да отиде в Лондон и да се внедри в малък футболен отбор. Оказва се талантлив играч и бързо тръгва към успеха. В новия си отбор се сближава мигновено с Роби – поредният арогантен, себичен млад мъж, с който бързо разбира, че няма да бъде близък както му се иска. Докато кариерата и на двамата върви стремглаво нагоре, Евън все повече затъва в самотното си желание да бъде обичан. Събитията стигат до връхната си точка, когато двамата са обвинени за изнасилването на младо момиче.

Във втората част от четирилогията (първата е „Вода“), Джон Бойн отново задава въпроси като: какви са границите на човещината в днешни времена? Може ли човек да прости и да бъде простен? Съществува ли изкупление? Дали свободата ухае на земя?