„Петър Велчев има ясното съзнание за принадлежността на сонетната форма към миналото на поезията. Но има и съзнанието, че в епохата, разложила всички форми, неокласицизмът се налага по необходимост - като съградител на разрушеното. Поставен пред такава дилема, Петър Велчев трябва да реши дали да постъпи като реставраторите на стенописи, или да застане - по израза на Ницше - монументално пред образците като източник на вдъхновение. Петър Велчев избира второто.”
- Владимир Свинтила, 1992 г.

„Сонетите на Петър Велчев са пълни с живот и съкровени истини за живота. Те са ново слово в нашата поезия. Дори и смъртта в тях е благословение на словото. И думите, които ни убиват, не са повторение на смъртта. Ангелът на здрача ги пази в своята безмълвна тайна. Един скептичен дух витае над златната осанка на сонета.”
- Светозар Цонев, 1994 г.

„Петър Велчев, този пространно ерудиран „умен лирик" търси бъдещето на сонета. Петър Велчев знае, че не всяко стихотворение (дори и да е хубаво), което има 14 стиха, е сонет. И същевременно, че всеки сонет, колкото и да е съвършена неговата форма, все пак трябва да бъде стихотворение.”
- Любомир Левчев, 2002 г.