Раждането на трагедията Т.1
Автор: Фридрих Ницше
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 696 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 870 грама |
| Размери | 14x22 |
| ISBN | 9547391364 |
| Баркод | 9547391364 |
| Категории | Философски направления, Философия, Хуманитарни науки, Книги |
Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на проф. д-р Исак Паси, който твърди, че „от самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за националсоциалисти и анархисти, за аристократи и демократи, за религиозни сектанти и атеисти, за антисемити и иудофили, за консерватори и авангардисти, и дори за феминисти, вегетарианци и всякакви привърженици и противници на културата и всевъзможни културни ценности. А всичко това - кое повече и кое по-малко - съдейства за създаването на легендата за Ницше".
Ключови думи: Промо -10%, Слънчеви отстъпки
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.
Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.
Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)
