Когато написа историята на живота си в гетото и в нелегалност, Янина благодари на съпруга си, сиреч на мене, че е изтърпял нейното продължително отсъствие през двете години на писането, когато тя отново е обитавала онзи свят, „който не е неговият". Наистина на мене ми беше спестен онзи свят на ужас и безчовечност, когато той беше овладял и най-отдалечените кътчета на Европа. И подобно на толкова много от моите съвременници, никога не се опитах да го изследвам, оставяйки го да тлее в кошмарните спомени и незарастващите рани на онези, които той беше
опустошил или наранил.