Любимата книга на моето детство! Чела съм я най-малко 20 пъти. Наскоро се опитах да гледам филма, но определено не ми хареса. Може да пробвам да прочета отново книгата, но дали ще ми хареса???
Приказка без край
Автор: Михаел Енде
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пан |
| Брой страници | 512 |
| Година на издаване | 2001 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 321 грама |
| ISBN | 954-657-221-7 |
| Баркод | 954-657-221-7 |
| Категории | Световна детска класика, Световна детска литература, Литература за деца и юноши, Книги |
тази приказка е невероятна
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Михаел Андреас Хелмут Енде (на немски: Michael Andreas Helmuth Ende) е немски детски писател, прочут с произведенията си „Момо“ и „Приказка без край“, преведени на повече от 40 езика.Роден е на 12 ноември 1929г. в град Гармиш-Партенкирхен.
Син е на художника сюрреалист Едгар Енде.
Първата си книга, „Джим Копчето и Лукас Машиниста“, завършва през 1958 г., но поради отказ от първия издател, на когото я изпраща, я публикува едва две години по-късно. Творбите му са преведени на десетки езици.
От 1971 до 1985 г. живее в Италия, връща се в Германия, когато почива съпругата му, Ингеборг Хофман.
Изключително недоволен е от филмовата адаптация на „Приказка без край“ (реж. Волфганг Петерсен, 1985), неуспешно съди продукцията да изличи името му от субтитрите.Детството му преминава тежко , тъй , като съвпада с Втората световна война . След края й посещава театрално училище . Интересува се от режисура и филмова критика .
Умира на 65-годишна възраст от рак на стомаха.
Син е на художника сюрреалист Едгар Енде.
Първата си книга, „Джим Копчето и Лукас Машиниста“, завършва през 1958 г., но поради отказ от първия издател, на когото я изпраща, я публикува едва две години по-късно. Творбите му са преведени на десетки езици.
От 1971 до 1985 г. живее в Италия, връща се в Германия, когато почива съпругата му, Ингеборг Хофман.
Изключително недоволен е от филмовата адаптация на „Приказка без край“ (реж. Волфганг Петерсен, 1985), неуспешно съди продукцията да изличи името му от субтитрите.Детството му преминава тежко , тъй , като съвпада с Втората световна война . След края й посещава театрално училище . Интересува се от режисура и филмова критика .
Умира на 65-годишна възраст от рак на стомаха.
