Ганчо Косерката

Автор: Цани Гинчев

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 688
Година на издаване 2003
Корици меки
Език български
Тегло 552 грама
Размери 0x0
ISBN 9547394002
Баркод 9547394002
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

По прозата на Цани Гинчев може да се изследва развоят на националното естетическо съзнание в един недокументиран или почти недокументиран етап от неговото разбитие - именно предлитературата. Той е най-искреният и непосредственият изразител на онова, което изцяло или само временно, по-частично, но могъщо като естетическо съзнание са изразявали Софроний, Бозвели, Раковски, Найден Геров... Нещо повече - колкото и да е странно, каквато и бездна да лежи между космогоничните теории на Петър Берон и повестите на Гинчев, те съдържат и една явна, неочаквана, но силна прилика — еднакво неудържима, свободна и могъща е енергията, с която са създавани.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Роден е през август (точната дата на месеца не е известна) 1835 г. в Лясковец, в семейството на градинари. Първоначално учи в Килийно училище в родния си град, след което е изпратен в Търново (дн. Велико Търново) при учителя Никола Михайловски.
Още невръстно дете (едва 11-годишен) е принуден да прекъсне учението си и заминава за Влашко, за да помага на баща си като градинар в околностите на Букурещ. През 1848 г. се установява в Белград и в продължение на няколко години работи отново като градинар край сръбската столица. Междувременно, през 1853 г., постъпва в Белградската гимназия, но не успява да я завърши.
Жаждата за знания не го напуска и през 1860 г. записва естествени науки в Киевския университет. В него прекарва само две години и поема пътя на учителството. Първоначално преподава в бесарабското село Караагач, след което се завръща в България и учителства в Русе и Габрово. В последния град го заварват революционните събития по време на Априлското въстание 1876 г. Наклеветен от местните чорбаджии като „опасен комита\", задържан е от османските власти и е хвърлен в търновския затвор. Прекарва в него два месеца, след което е пуснат на свобода.
Посреща с голяма радост Руско-турската освободителна война (1877-1878) и се поставя незабавно в помощ на руските войски. След Освобождението заема редица административни служби.
Паралелно с учителската си дейност се занимава активно и с журналистика. Сътрудничи на редица възрожденски вестници и списания — „Цариградски вестник\" (1848-1862), „Българска пчела\" (1863-1864), „Македония\" (1866-1872), „Периодическо списание на Българското книжовно дружество\" и др. Най-значителната му изява като журналист е основаното и издавано от него сп. „Труд\" (1887-1892). Списанието има за мото „Знанието е сила, а трудът - богатство\". В редактирането му привлича редица видни наши литературни критици, журналисти и пр. като д-р Кр. Кръстев, П. Н. Даскалов, Сп. Казанджиев и др. Автор на повечето материали в списанието е самият Ц. Гинчев.
Умира на 26 юли 1894 г.
Литературното му творчество не е голямо по обем, но е твърде разнообразно по своето съдържание. Автор е на сборник „Български басни\" (1870), на „Стихотворения и приказки\" (1884), които имат повече дидактическа, отколкото литературна стойност. Негово дело е и баладата ,Две тополи, или неожидана среща\" (1872). Най-значителното му литературно творение е повестта „Ганчо Косерката\", посветена на бореца селянин през епохата на Българското възраждане.
МИЛЕН КУМАНОВ