Поезия /Яна Язова

Автор: Яна Язова

Коментари: 8

Издател Слово
Брой страници 112
Година на издаване 2000
Корици меки
Език български
Размери 0x0
ISBN 9544396268
Баркод 9544396268
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

от Георги Г / дата: 19 юли 2020

Моля, пускайте пак стихосбирките на Язова.

Неверница

Когато след пладне приседна на прага
и чакам си стария мъж,
плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,
и младото тяло, сякаш, тръпне от вечерна влага,
а вълната моите сълзи е гълтала не по веднъж —
и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува…

Когато след пладне приседна на прага,
мини ми кажи, че ти много ме любиш…
Тъй плахо, с бърз поглед, кат моето робство тук, мрачен.
Ще видя, нехайно уж, клета, че аз съм ти драга,
Глава ще забия в чорапа, като че искам да кажа:„Ти себе си губиш със мене, омъжена." А огън — в моя поглед вторачен.

Треперя по-бавно да минеш: клуп след клуп сбъркана нищя…
Пръсти несръчни ще пуснат железните куки.
Но в твоето мило лице не ще се загледам аз нито веднъж,
че сухата моя съседка ни гледа от срещната къща;
но идва нощ, тя ще запуши и всички съседки пролуки…
Но идва нощ… И привечер още приспива ми стария мъж.

от Петр Р. / дата: 18 юли 2020

Моля нека се преиздадат за днешното поколение целите стихосбирки на Яна Язова - Язове, Бунт и Кръстове.

БУНТ

web | Жената - грешната и святата

Стълбът с часовника клюма пред гарата вече червясъл.
Аз се облегнах на него. Надолу е сухата урва...
Хижи - потънали, дето е нощния корен порасъл.
Ранната вечер в небето косите си турва.
Минават машини със грохот размерен,
Пламват под покриви жълти фенери,
Горе прехвъркат звездите небесни.
Свирна там влака и димна опашка разпери; -
С него от горския сипей любовни разливат се песни...

Тъжно си пее там някой от тежка любов премълчана.
Влакове пъшкат и остро те с песни отсичат.
Сипеи някакви гледат на морската пяна
Неми, горещи - те с пъстри я пясъци кичат.
Влакове, релси гърмят и в коса ми се искрите губят...
Дим ме увие...
Може би, пак тъй безумно сърца ни се любят...
Ти ще се върнеш и пак ще се дириме ние.
Дългите влакове твоята сянка през пушека пускат...
Ти ме веднага целуна...
Мигом димът ни и обръчи с искри наниза...
Гаснат фенери... ти скокнеш, отплуваш...
Ето, ах, ето го влака - вече по завои изви -
Искри и пушек прибира и сън безконечен...
С черна уста ме целуна, от тебе ме той поздрави...
Казва, че ти си забегнал отдавна далече.

Гледам и зная, че Никогавече -
Тази прескръбна женица - по гарата ходи
Силната страст ми пороят надолу отвлече -
И на полето и по лозята, по сухи разплоди.
Днес съм сломена, но в лятото зная -
Гроздето зрее и тежкото вино опива...
Ти завърни се тогава... завеси във топлата стая...
В лунната нощ при скалите орелът ни да се извива...
Ето, дочувам, в голяма тревога, че влакове тичат...
Губихме в чакане Пролет, и Лято, и Есен!
В снежни фъртуни сърца ни предсмъртно обичат;
С устни заскрежени пеем таз пролетна песен!
Пеем прехрипнало - в тренове всички се блъскат,
И колелета, вагони се носят през сипей и ров!
Месец, звездите край нас профучават, кат мечове лъскат!
Ний се прегръщаме в бурна, свирепа любов!

В урви усойни вълк се разтичал с разкрити уста...
Моста се счупи... ний скочихме в мократа бездна.
Викаме нещо предсмъртно и рием пръстта...
Сивия вълк над трупа ми се хили...
С трясък чудовище светна и бърже изчезна. -
Свирна! Ах, влак! И аз и часовника пак си висим.
Бързият изток донася нощта... какви я рани покрили!
С бяло и черно написана - с моя палячовски грим.

от Иво Николов / дата: 14 юли 2020

Здравейте,
имали някъде събрана поезия в една книга от стихосбирките на Яна Язова?

от Администратор / дата: 08 юни 2020

Към настоящия момент не ни е предоставена подобна информация от страна на издателството.

от Иво Н. / дата: 07 юни 2020

Здравейте,
ще има-ли преиздаване на стиховете на госпожа Язова?

от Администратор / дата: 25 май 2015

Преиздаването на определено заглавие е по преценка на издателството. На този етап не ни е предоставена от тяхна страна информация за предстоящо такова.

от Ая / дата: 25 май 2015

Ще я преиздавате ли скоро?

от Кико / дата: 02 май 2014

От къде мога да си купя тази книга? Ако някой я има и я продава нека ми пише на е-майл: [email protected]

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Яна Язова в псевдоним на Люба Тодорова Ганчева (23.05.1912, Лом - 07.1974. София).

Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците \"Литературен глас\", \"Литературен преглед\", \"Развигор\", \"Вестник на жената\", \"Дневник\", \"Мир\", \"Зора\" и в списанията \"Светулка\", \"Другарче\", \"Вяра и живот\" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца \"Блок\". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.

Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи - рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата (\"Капитан\"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата \"Последният езичник\" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - \"Александър Македонски\". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия \"Балкани\". Романите \"Левски\", \"Бенковски\" и \"Шипка\" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.

Съчинения: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.



(материалът е взет от \"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)\", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)