Какво да се каже за книгата! Започваш да четеш,изпълнени с прекалено много информация описания на хора. Описания на хора като облекло,като марки и модни и дизайнерски дрехи и предмети,платинени кредитни карти,и в следващия момент получаваш лек шамар от подробно описание на сцена на насилие! Следва рецензия на музикално произведение,някой досаден обяд или вечера,където никой не знае името на никой,и след това следва здрав шут в корема с описание на изтезания и разчленяване на трупове. Ненормална,наистина ненормална история. Ситуации изпълнени с толкова абсурдизъм,че преливат в комедия,дори пародия,и всичко това образува наистина един израз на неподправена лудост! По-интересното в случая ми е следното: автора толкова ли е луд или просто въображението му е доста ,ама доста изкривено! И в двата случая според мене цялата работа е сбъркана. И добре ,че е така,иначе нямаше да има тази книга,или поне в този вид.
Американски психар
Автор: Брет Ийстън Елис
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 516 |
| Година на издаване | 2007 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 396 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545295287 |
| Баркод | 9789545295287 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
“Американски психар” ни представя две години от живота на двайсет и шест годишния банкер Патрик Бейтмън – високообразован и напълно бездуховен млад човек, ненадминат специалист по модно облекло, редовен посетител на нюйоркските шикозни заведения, любител на изисканите питиета, наркотиците и порнофилмите, фин познавач на попмузиката, прототип на съвременния антигерой, самопровъзгласил се за сериен убиец и антропофаг. След поредната вечер, прекарана в иначе блестящо написани безсмислени ресторантски разговори, Бейтмън се забавлява, като изнасилва млади жени и убива когото свари, след което изяжда част от жертвите си сготвени или натюр. Романът често е схващан като сатира на юпи-културата и това би било възможно тълкуване, ако еротичните сцени и сцените на насилие не бяха повече от нормалното за подобен вид критическа литература и ако описанията им не се отличаваха с гротесков натурализъм, който препраща по-скоро към любимите на Бейтмън порнокасети и към филмите на Тарантино, отколкото към романите на Томас Харис. Впрочем никой от обкръжението на Бейтман не подозира за “страничната му дейност”, а адвокатът му, пред когото той, така да се каже, се изповядва, отказва да му повярва. Читателят също се пита кое е истина и кое плод на отегченото въображение на свръхзадоволения американски финансист. Но както и да си отговори, ще му остане удоволствието от майсторското перо на Елис, от искрящите от хумор диалози и, разбира се, от напрегнатото очакване на развръзката.
Защо книгите на този автор не са преиздавани толкова време? Съмнявам се да няма интерес към тях.
Просто е прекрасна. Единственото, което може би няма да ви хареса са цинизмите, но преди всичко книгата си остава класика. Който я е прочел, нека да напише коментар.
Книгата е невероятно с дълбол смисъл.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
