De Profundis: Глас от бездната

Автор: Оскар Уайлд

Коментари: 11

Издател Персей
Брой страници 224
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 150 грама
Размери 20x13
ISBN 9789548308335
Баркод 9789548308335
Категории Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 7.99 лв.

За пръв път в самостоятелно издание – скандалната творба на Оскар Уайлд.
Настоящата книга предоставя уникалната възможност да се надникне в най-съкровените мисли на твореца и човека Оскар Уайлд в най-преломния момент от неговия живот – присъдата за хомосексуализъм и двугодишния престой в затвора.
През 1892 г. Уайлд и младият лорд Алфред Дъглас, когото писателят галено нарича „Бози”, стават любовници. Тяхната връзка продължава до май 1895 г., когато Уайлд е осъден. Докато авторът излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от своя бивш любовник, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, които чувства, върху хартия. Така се ражда „De Profundis: Глас от бездната” – дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще; над страданието, човешката природа и артистичния темперамент.
В продължение на 50 години оригиналният ръкопис се съхранява в Британския музей съобразно желанието на Оскар Уайлд, който е искал не само обществеността да научи неговата версия на събитията, но и да възстанови доброто име на потомците си.
Произведението, написано в затвора в Рединг, несъмнено е най-интимната и автобиографична творба, която Оскар Уайлд някога е създавал; прозорец към най-съкровените кътчета в душата на една от най-значимите и противоречиви личности на своето време.
С есето „Душата на човек при социализма”, също включено в книгата, Уайлд с гръм и трясък се включва в ожесточения дебат между либерали и консерватори относно положителните и отрицателните страни на социализма. Идеите, които писателят излага, са смели, оригинални и дори скандални за времето си – както впрочем и самият той.

Ключови думи: мемоари, Седмица на Оскар Уайлд

от nbrakalova / дата: 06 сеп 2016

Книга за страданието, раждащо просветлението.

от Венони / дата: 14 окт 2013

Книгата,не се съмнявам е уникална, като писателя!!! Оскар Уайлд е велик писател!!!

от Цветана / дата: 08 ное 2009

Щом Оскар Уайлд е за теб толям боклук, какво търсиш тук, Станимир? Тук е за четящи хора! А тази книга е шедьовър!!!

от Станимир / дата: 07 ное 2009

Стига сте писали глупости. Книгата е голям боклук и не виждам какво толкова й харесвате.

от Николай Цонев / дата: 05 ное 2009

Тази книга ме потресе. Скритата страна на един гений. Преводът е превъзходен. Препоръчвам!

от Jane / дата: 26 окт 2009

Трогателна!

от Мария Симеонова / дата: 24 окт 2009

Познавам оригинала и уверено мога да кажа, че този превод е блестящ. Преводачът има такива попадения, че всеки професионалист може да му завиди. А иначе книгата е изумително разголваща и много силна като катарзис. Препоръчвам я на всеки ценител на хубавата и качествена литература.

от Евгения Андонова / дата: 23 окт 2009

Преводът е един добър опит, но - за съжаление - само опит. Оригиналният текст предлага сравнение, напълно приложимо в случая:
\"... Ти ми прати за одобрение една прекрасна поема, очевидно написана от човек, който още не е завършил образованието си; аз ти отговорих с писмо, изпълнено с фантастично пресилени литературни сравнения; сравних те с Хилас или Хиацинт, Янкул или Нарцис, или с някой, към когото великият бог на поезията е бил особено благосклонен и е удостоил със своята любов...\"
Оскар Уайлд е наистина \"висока топка\" и към него (а и към всички класици) е редно да се подхожда с огромно внимание и професионализъм. Уважението към читателите го изисква.

от Сара / дата: 20 окт 2009

Много вълнуваща и разтърсваща книга. Преводът е прекрасен.

от Читател / дата: 20 окт 2009

Какъв първи път господин преводач и господа издатели? Първо добре проверете!!!!!! А прекрасния превод на Евгения Чолова отпреди 10 години , изд.Сиела?

от Retro / дата: 18 окт 2009

Много истинска, наистина написана от сърцето. Няма безплатен обяд за тези, които искат да опитат от всички плодове на живота! Голям катарзис и голяма метаморфоза за сметка на всичко останало, което му е принадлежало и впоследствие отнето.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Има книги издаващи изключително дълбоко и неподправено вълнение. Върху онези оскъдни късчета хартия, които е получавал Оскар Уайлд в затвора „Рединг”, излежавайки присъда за „непристойно поведение”, сякаш са изложени последните останали скъпоценности от една сякаш безкрайна съкровищница от остроумие, такт, усет към красивото. „De Profundis” може да се приеме като интимна изповед, писмо, завет, опит за решаване на стари сметки. Болезнените пресмятания на онази любов трудно осмеляваща се да изрече своето име. Всякакви забележки за достойнствата на „De Profundis” са напълно излишни – чисто и просто Уайлд сътворява една прекрасна творба. Удивява как моментите на болка и самота раждат подобен смел и същевременно елегантен текст.

Димо Георгиев - Хеликон, Шумен

„Най-големият порок е това да си повърхностен. Всичко, което е осъзнато, е правилно.“
De Profundis: Глас от бездната” на Оскар Уайлд съдържа две произведения: писмото „De Profundis” и есето „Душата на човек при социализма”. Писани са в различни периоди от живота на големия ирландски писател.
Глас от бездната” е писмо-изповед, което Оскар Уайлд пише в затвора в Рединг, където прекарва 2 години, осъден за хомосексуализъм. Връзката му с лорд Алфред Дъглас (Бози), която трае близо 3 години, оказва трагично въздействие върху живота на писателя. Тя става причина не само за неговото падение в обществото, но и за духовния катарзис, през който преминава, докато излежава присъдата си.
Напълно съсипан материално и емоционално, Оскар Уайлд решава да напише писмо до Бози, който нито веднъж не е проявил заинтересованост към него, докато е в затвора. Всяка дума е белязана с искрена болка, разочарование, отчаяние и примирение. Подробно описаните взаимоотношения между тях двамата, между родителите на лорда и писателя, неговото отношение към жена му и децата му, към родителите му, към изкуството като цяло дават ясна представа за същността както на Оскар Уайлд, така и на Алфред Дъглас.
De Profundis” излиза отвъд пределите само на личната изповед. Това е равносметка на един противоречив живот, пълен с успехи и падения. Преди всичко и въпреки всичко, равносметка на живота на един достоен човек и велик творец, чийто талант блести още по-ярко от разстоянието на времето.
И ако погледнем от друг ъгъл- това писмо разказва за вечната битка между крещящата духовна нищета и тихия човешки гений.

Душата на човек при социализма” е публикувано през 1891 г. и е отговор на Оскар Уайлд относно спора между либерали и консерватори за положителните и отрицателните черти на социализма. Изключително проникновено, задълбочено и проницателно той излага идеята за едно по-добро общество, където правилно оползотвореният социализъм ще даде възможност за развитието на инидивидуализма. Прочетено повече от век след неговото написване, това есе е силно актуално, особено вярно и невъобразимо смело на фона случилите се исторически събития и настоящето, в което живеем.

Социализмът ще даде на живота неговата правилна основа и правилна среда. Но за развитието на живота до състояние на съвършенство е нужно още нещо. Нужен е индивидуализъм. Ако социализмът е авторитарен, ако съществуват правителства, въоръжени с икономическа сила така, както днешните са въоръжени с политическа, ако бъде създадена индустриална тирания, то това състояние на човечеството би било много по-ужасно от сегашното.

Моето съжаление е това, че обществото е изградено на такава основа, че човек е принуден да живее в тесен, тъмен жлеб, в който не може в пълна степен да развие това в себе си, което е чудесно, прекрасно и очарователно, като по този начин той изпуска истинското удоволствие от живота.”

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Произведението, написано в затвора в Рединг, несъмнено е най-интимната и автобиографична творба, която Оскар Уайлд някога е създавал; прозорец към най-съкровените кътчета в душата на една от най-значимите и противоречиви личности на своето време.
  Книгата е написана под формата на писмо и в нея автора разсъждава над човешката обреченост и страдание. Книгата е дълбока философска творба, която всеки би оценил.



Лилия Иванова - Хеликон, Кюстендил

Ирландски писател, роден в Дъблин; учи в Дъблин и Оксфорд, където се присъединява към естетическото движение "изкуство за самото изкуство". Уайлд впечатлява лондонското общество със сензационния си стил и остроумните си забележки. Публикува Poems 1881 и пише приказки, литературна критика и дългото политическо есе “Душата на човека при социализма” 1891. През 1891 излиза единственият му роман “Портретът на Дориан Грей”. Пише елегантни светски комедии, изпъстрени с афоризми и парадокси: “Ветрилото на лейди Уиндърмиър” 1892, “Жена без значение” 1893, “Колко е важно да бъдеш сериозен” 1895, “Идеалният мъж”: 1895. Библейската драма “Саломе” 1893, написана на френски, е забранена от британския цензор и е поставена за пръв път в Париж през 1896 със Сара Бернар в главната роля. Един от любовниците му е лорд Алфред Дъглъс, чийто баща предизвиква Уайлд да заведе дело за клевета, което завършва със социалния крах и финансовото разорение на писателя.
През 1895 Уайлд е осъден на две години затвор за хомосексуализъм, а след излизането си от затвора живее във Франция. Поемата “Балада за затвора Рединг” 1898 и книгата De profundus1905 са посветени на връзката му с лорд Алфред.
Погребан е в Париж.