Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Татяна Полякова е сред трите най-продавани руски писателки. Изпод талантливото й перо са излезли над 30 книги, чийто общ тираж само в Русия надхвърля 10 милиона екземпляра. Героините на Полянова имат различни имена, различни професии и са на различна възраст. Но образът им е един и същ - на съвременна интелигентна авантюристка-детектив.

Изпод талантливото й перо са излезли трийсетина книги, чийто общ тираж само в родината й надхвърля 10 милиона екземпляра. Според актуално социологическо проучване в Русия от десет човека, които четат книга в метрото, четирима държат в ръцете си роман на Полякова.
Звездата на Татяна Полякова изгрява през 1998 г., когато тя е обявена за откритие на годината. “Графоманията е в кръвта ми” – със самоирония признава писателката. Тя пише от четвърти клас. Първите й творби тогава са романи в духа на “Островът на съкровищата” на Стивънсън. На 15 години започва да пише криминален роман. Обемът му достига хиляди страници, когато тя вече следва във Филологическия факултет на Ивановския педагогически институт. Накрая романът й писва и тя го захвърля. Омъжва се, ражда й се син - Радион. Постъпва на работа като възпитателка в детска градина. Но след време отново се връща към писането. Като на шега, след спор със свой приятел поет, тя написва романа “Ставка на слабость” и го праща на най-голямото руско издателство “ЭКСМО”. Когато от него й се обаждат с предложение да сключат договор за издаването на книгата, тя помисля, че е шега. Романът се харесва и читателите започват да питат за още книги на Полякова. Писателката напуска детската градина и се отдава на литературните си занимания, от които вече си докарва многократно по-високи доходи. По романа й “Тонкая штучка” е заснет филм с участието на Дмитрий Певцов, Александра Захарова, Игор Бочкин и др.
Татяна Полякова е умел разказвач, въвеждащ читателя в един изпълнен с плетеница от престъпления и наказания свят, с хора от различни слоеве на руското общество. Сред тях са представители на групировки, готови на всичко, за да запазят своето първенство във властта и в икономическите структури, своя контрол над хора и пари. Важно е не колко трупа има, а босът да запази влиянието си.

Първият й роман, който българските любители на криминалния жанр ще имат удоволствието да прочетат, е “Невинни няма”. Негов преводач е известната журналистка (политически коментатор и медиен специалист), поетеса и преводачка Ива Николова. По невероятен начин тя е успяла да пренесе на български жаргона, иронията и цветистия език на Полякова.

Авторката за себе си
Родният град:
- Много обичам родния си град Владимир. Тук имам всичко: семейство, приятели. Мястото е чудесно за работа. В провинциалния град чувствата, мислите и отношенията са други. Хората са свързани един с друг, всички се познават и това значи много.
Бремето на славата:
- Понякога ми се иска да се отърся от нея. Но славата е нещо относително. Аз не съм попзвезда… А при мъжа ми е различно - той непрекъснато трябва да отговаря на въпроси за жена си Полякова.
За мъжа в живота й:
- С мъжа ми се срещнахме по абсолютно обикновен начин, без особени авантюри и романтизъм. Тогава бях на 18 години, запознахме се у мои приятели. След като ме изпрати до вкъщи, започнахме да се виждаме отново и отново. Дойде моментът, в който той каза: “Ти все пак ще се омъжиш за мен”. За 15 години съвместен живот ние разбрахме, че сме направили правилния избор, защото сме предназначени един за друг. Всичко е много просто…
За семейството:
- Семейството е основното в моя живот. За мен то е по-важно от кариерата, от творчеството и е винаги на първо място.