Брутален разказ за младежката катастрофа на един софийски гамен с живота, който го смачква, но той оцелява. Оцелява обаче смачквайки мръсници и човеци по пътя си без грам самооценка. Без изкачването на нито едно стъпало по стълбицата на собствените му морални принципи. Няма такава стълбица и поради това няма никаква причина да напише тази книга, която прилича на това как един махмурлия оглежда и рови с клечка в локвата на собственото си повърнато след едно безобразно пиянство. Не му харесва видът и мирисът на тази безобразна клоака. И на мен не ми харесва. Но не ми дава никакви идеи, мисли, симпатии... Само антипатия към самия автор. Героичната му поза на безжалостно саморазобличил се непримирим борец против безобразията на социализма не ми отговаря на това каква светлина или сянка хвърлят върху него няколко незавършени сюжетни линии – какво стана с Илона, която дълго му бе утеха и опора? Какво стана с копелето му, което тя не успя да абортира? Какво става с всички нормални човеци, на които безхаберно обръща гръб, като собствената му майка, зарязана в България от баща му, а после и от него? Какво става с българската литература днес и с четящата публика, която нищо не казва за тази книга? Няколкото отзива върху задната корица не може да не бъдат положителни, защото затова са отпечатани там. Но са твърде подвеждащи.
Германия, мръсна приказка
Автор: Виктор Пасков
Формат:
ePUB
Защита:
Несъвместим с:
| Издател | Сиела |
| Година на издаване | 2017 |
| Език | български |
| Формат | ePUB |
| ISBN | 9789542824060 |
| Баркод | 9789542824060 |
| Категории | Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Е-книги |
Пасков не допуска грешен тон дори в привидно несъществени моменти и пасажи. За музиканта несъществен момент няма. Във всеки детайл е отпечатан сигурният му почерк. Героите му поглъщат света със сетивата си, вдишват го с миризмите му, пият секретите му, докато не стигнат до самата сърцевина на живота, до оголения му пулп. Това, което води нагоре, е онова, което води надолу. Надолу към съществуването отвъд социалните мрежи, отвъд морала, отвъд мисълта. Там, където най-после се чувстваш жив.
Бойко Пенчев
Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността.
Германия, мръсна приказка е отвъднационалният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния
разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така
плашеща лекота.
Има хора, които са чели Германия, мръсна приказка, и такива, на които им предстои да я прочетат.
За останалите не си струва да се говори.
Димитър Стоянович
Германия, мръсна приказка – изригване, екстаз и триумф на младостта над нафталинения език на соца. Рок опера, минилитературен „Уудсток“, дръзко, все още кънтящо в ушите ми китарно соло – Виктор, безсмъртен грешнико, не бе роден да умреш. И не си.
„Въпреки живота – всичко е любов!“
Захари Карабашлиев
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свири в джазови формации; до 1980 работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. Литературен и музикален редактор към Агенция “София прес” през 1980-1987. От 1987 е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми “Бояна”. През 1990-1992 живее в Париж. Дебютира със стихове в списание “Родна реч” през 1964. Публикува разкази и новели в литературни периодични издания. Основна тема в творчеството на Пасков е проблемът за духовното оцеляване, резистентността срещу социалната и нравствената бруталност на действителността, за съхранението на творческото начало като възможност за етична и естетическа сьпротива. В прозата му се преплитат различни културни пластове; често композицията е подчинена на законите на музиката, езикът е силно експресивен, което създава ново равнище на художествената условност.
Втората книга на Виктор Пасков “Балада за Георг Хених” е публикувана във Франция (1989) и е преиздадена от изд. Seuil през 1990. За нея получава Голямата литературна награда на Бордо (Франция). Преведена е също в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария. Автор е на киносценариите “Ти, който си на небето”, “Индиански игри”, “Пльонтек” и “Духове”.
Съчинения: Невръстни убийства. 1986; Балада за Георг Хених. 1987; Ций Кук. 1991; L’Allemagne, coute cruelle, Paris. 1992.
