„Ничиите деца на България през моите очи“ е автентичен разказ за усещанията, впечатленията и виждането на страничен човек за децата в институциите на България след процеса на де-институционализация. Ако винаги сте искали да знаете как живеят децата без родители, но ви е било страх да ги посетите – тази книга ще ви подаде ръка, ще ви заведе там, и по един лек и достъпен начин ще ви помогне да преодолеете един от страховете ви. Ще ви покаже светлата част на тъмната страна на обществото.

Това е разказ, който показва другия свят – светът, в който никой не иска да живее. Свят, който никой не вижда, но който съществува. Тъмната страна на обществото, създадена от нас. Страна, която никой никога няма да ви покаже, защото е тежка, защото се срамуваме от нея, и защото смятаме, че би ни заразила.

Свят, който политиците и служителите в министерства, общини и ведомства не искат да ви кажат, че съществува. Това, че има центрове за деца, не означава, че те са щастливи и им е добре там. Далеч от родители, държава, общество.

Авторът на книгата сме ти и аз заедно – защото този свят сътворихме всички ние. Защото ние участваме в него, и сме част от всяка една неправда. Докато мълчим и не действаме, докато търсим облаги, докато подкрепяме системата, има деца на никой. Служители на оцеляване. Ничии деца. Ничии хора.

Това е книга, в която всички факти, лица и събития са действителни. Имената са сменени с цел защита на лични данни.