Психологическото консултиране е начин за оказване на помощ на хората в различни ситуации, свързани с проблеми, които не могат или не знаят как да решат. Тези проблеми винаги изглеждат големи и невъзможни, предизвикват траен психически дискомфорт, психични и соматични разстройства. В крайна сметка правят хората неефективни, а животът им объркан и нещастен. Казах „изглеждат“, защото независимо от обективната преценка всеки проблем е дълбоко субективен, и то не само като собствено преживяване. Той е такъв, защото човек възприема като проблем от действителността това, което му се случва, или самите обстоятелства. Като такъв този проблем действително е голям и нерешим, защото няма консултант или терапевт, който да може да промени реалността. Психологът трябва да промени човека, неговите мисли, чувства и отношения. Затова не трябва да се подвежда и да бърка причини и следствия. Обстоятелствата са следствия, а истинските причини са в самия клиент или по-точно в начина, по който възприема и преживява нещата от живота. Така поставен, въпросът за психологическата помощ стои по-различно и по-възможно. Една стара консултативна мъдрост гласи: „Всеки проблем има решение, ако няма, значи не е проблем“. Какво означава това? Нищо повече от вече казаното, а именно, че помощта е възможна само при наличие на психически проблем. Защото базов „закон“ на психологическата помощ е, че не е важно това, което се случва, а това, как човек се отнася към случващото се. Следователно за психолога консултант реални проблеми няма, те са психологически. Оттук следва и първото нещо, което трябва да направи – да помогне на клиента да преформулира своето оплакване, като сам го преведе на психологически език. Тук трябва да кажа, че в оплакването на клиента по принцип се съдържа само външната и видимата страна, която в медицината се определя като симптом. Клиентът, търсейки помощ, очаква консултантът да го освободи тъкмо от „симптома“. За съжаление това в консултирането по принцип е невъзможно или ако случайно стане, то няма да е психологическа помощ, а нещо друго. Простото отстраняване на симптома не е решаване на психологическия проблем. Класически пример за това са рецидивите при алкохолици, които с помощта на лечение успяват да се откажат от алкохола, но след време пак започват да пият. При тях със сигурност е работено със „симптома“, но действителният психологичен проблем не е определен и разрешен, поради което те са спрели да пият, но са останали алкохолици.