Нормативно детерминираната компетентностна насоченост и текстоцентричността на съвременната образователна парадигма актуализират значимостта на текста като обект, цел и средство за постигане на образователни цели, на възпитателни и социални въздействия. Той е ключово понятие и при подготовката на студенти с педагогически профил.

Предмет на настоящото изследване са полифункционалната роля на текста в процеса на компетентностно обучение; теоретичните, методологическите и прагматичните аспекти на неговото използване при университетската подготовка на бъдещите учители. Изследователят си поставя, от една страна, задача лаконично теоретично да обоснове значимостта на разнообразните съдържателно-технологични модели на текстова работа, от друга страна, да представи значимостта на разнообразната в съдържателен и технологичен план работа с текстове (в традиционен формат и дигитален режим) като стимулатор и активатор на успешната компетентностна подготовка на бъдещите педагози.  

  Първа глава извежда ключовите термини, необходими за изясняването на разглеждания проблем  – компетентност, компетенция, компетентностен подход, текст. Втора глава експлицира дидактическите проекции на компетентностите, представяйки ги в два основни образователни контекста – на училищното и на университетското образование. Трета глава извежда теоретичните и прагматичните контексти за осмислянето на текста като стратегически ресурс при подготовката на учители по български език  и литература (учители, на които предстои да преподават български език и литература в начален образователен етап). Четвърта, пета, шеста и седма глава представят различни аспекти на тригодишна експериментална дейност, целенасочена върху развитието на ключови за бъдещите учители компетентности.

В глава 4.1. е изведен мотивационният контекст на образователната дейност чрез анализирането на резултати от няколко анкетни проучвания. Теоретико-познавателните аспекти  (като самопреценено и самодоказано равнище на текстова компетентност, експлицирано чрез решаване на тест) са представени в глава 4.2. и 4. 3. В глава пет от съдържателна, структурна и формална гледна точка са анализирани писмени текстове на студенти с педагогически профил; върху основата на констатации за позитивите и дефицитите на студентските речеви продукти е изведена функционалността на текста при планирането, организацията и реализирането на компетентностно насочена университетска подготовка на бъдещи учители. В глава шеста са представени и анализирани технологични модели за формиране и развиване на текстовата компетентност на студентите, бъдещи педагози. Глава седма обобщава резултатите от прагматико-действените модели на експеримент, като концентрира обобщеността върху два конкретни аспекта: Първи – работа с грешки и оценка на текст,  и втори – представяне на резултати от тестова проверка за установяване на финалното равнище на базовата текстова компетентност на студенти, подготвяни за учители по български език и литература в различни образователни етапи на училищното обучение.

 Предложените и анализирани технологични модели могат да бъдат в полза на всеки изследовател/преподавател, търсещ иновативни пътища за ефективна и резултатна университетска подготовка на студенти за бъдещи учители в българското училище.