„Откакто погребах моя господар, все трябва да тъгувам в самота - оплаква се победен воин в англосаксонска приказка от 8 в. -Напуснах родината си. Сега плавам по ледените морета, за да търся нов господар - щедър, когато дава злато, и гостоприемен, за да ме кани на чашка в своя дом и да ме накара да забравя тъгата си."
Воините по целия свят търсят силен и щедър водач. Но връзката с господаря е най-силна там, където той има претенциите, че управлява, ръководен от божествена сила. Така непоклатима е верността на арабите към господарите на ислямската дьржава. Пустинните воини изоставят грабителските набези, за да водят война, която вярват, че ще им донесе както земни награди, така и възнаграждение в рая. Алчност и набожност мотивират участието на рицарите в борбата на франкските монарси срещу арабите в Европа, както и на императорските гвардейци в Китай и Япония, които защитават свещените територии на своите господари срещу нашествениците осквернители.
По-големите идеалисти сред войниците никога не търсят заплащане за своите усилия, но умните владетели бързо намират начин да ги възнаградят. „Нека Бог те пази и ти донесе голяма плячка" - казва Мохамед на един от военачалниците си. Когато воинът възразява, че не е станал мюсюлманин „заради богатството", Мохамед го успокоява: „Честното богатство е добро за честния човек."