личката вече я няма.
Събориха къщите, отрязаха липите, откараха с огромни камиони паветата от площадчето.
И хората ги няма.
И птиците отлетяха.
Но аз – онова малко някога момченце, продължавам да сънувам уличката, никой не може да я изтрие от паметта ми. Нея и героите на тези истории: палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол.
Всяка вечер се моля за упокой на мъртвите ми близки и приятели, за здраве и щастие на живите се моля. И се чувствам все по-грешен.
И пак се моля.

С този текст завършва книгата на Валентин Георгиев. Финал и начало. „Седем истории за любов, грях и смърт“ е циклизиран роман: разказ за една уличка и съдбите на живеещите там хора, всеки с различни интереси, интелект и възраст. Всеки понесъл болката си. Опитвайки се да избягат от самотата, героите се потапят в любов, грях и смърт.