Милдред се озова пред Джаксън. Потрепервайки, тя си мислеше колко е различен, все по-красив, тъмните му очи изглеждаха по-големи, спокойни и блестящи, устните му бяха деликатни, изражението на лицето любвеобилно, защото Бенет му бе простил, не, не, той бе простил на Бенет! Но не беше само това, той се бе променил, като при страдание, както се променя морето - това го имаше у Шекспир, нали. Кожата му бе различна - по-тъмна и блестяща. Когато си отиде, е било за да се превъплъти, той е от хората, които живеят дълго, дълго, може би в Тибет или някъде другаде... На колко ли години е? На сто, на хиляда... те идват като ангели-пазители, те са ангели-пазители, сега ми говори на непознат език, но аз го разбирам.