Атласът на българската литература синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно (ново) съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914 г." е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това е „озвучено" с критически и читателски отзиви и с нови библиографски гнезда, които представят рецепцията на най-важните за периода книги. Като резултат в настоящия том са отразени около 2500 български книги (почти пълната библиография на самоопределящите се като художествена литература книги), а над 100 от тях са представени с пълна библиографска информация за тяхната критическа рецепция. Отделен блок представляват периодичните издания, а в друг са представени литературните събития - наградите, скандалите, юбилеите на големите автори, полемиките и заедно с това най-важните политически и културни събития, които изграждат естествената рамка на пораждането на текстовете.
Атласът прави опит да говори не само чрез остойностените, всеизвестни автори и текстове, но и чрез онези, които са представлявали техния жив, впоследствие забравен контекст. Така литературата се показва не като извлечение от „избрани" текстове и автори, а като самото „избиране", т.е. начинът, по който една значима за нас книга днес е постигнала значимостта си.
Целта на Атласа е да информира и показва, но и не на последно място да изключва (или поне да ограничава) възможността за спекулации в литературно-историческите изследвания, колкото и ефектни да са те.