"По границите на безкрая"

По ред причини ние сме в периферията на галактиката, наречена изкуство. Центорбежните сили са толкова големи, че понякога се откъсват цели парчета, за да изчезнат в нищото. Нищото, което е може би другото име на бъдещето. Особено в изкуството. Но това не е страшно. Нещо повече - колкото сме по-далече от центъра и греем по-ярко, толкова галактиката е по-голяма. Благодарение и на нас. Поетът е звезда - отломка от трапанирания череп на поезията."
Кирил Кадийски