Самото название на книгата веднага ни отвежда към една друга "Българска идея", която Стефан Попов преди приблизително тридесет години разви в една своя незабравима беседа в Западна Германия. По този повод и заради другите негови трудове, Тончо Жечев го нарече в издадената от "Летописи" книга "Безсъници" най-големият български историофилософ на двадесетия век.
Какво е различното в "Българската идея" на д-р Светлозар Попов, който много добре и отдавна познава трудовете на своя именит предшественик и не е ли предизвикателство да назове със същото заглавие своя труд? Това навярно би било така, ако едната "идея" преповтаряше другата, ако между тях съществуваше връзка в съдържанието или въпросът се разглеждаше от една и съща гледна точка.
Всъщност Стефан Попов говори за духовните скрижали от Раковски до Траянов, които и днес са повели на националното ни битие. Светлозар Попов разглежда понятията нация, национална идея, национални интереси и напомня, че те години наред отсъстваха в българската публицистика, за тях единствено се говореше в средите на политическата ни емиграция. Тук не можеше и дума да става за изграждане на единна концепция по тези проблеми.
Но главната отлика между двамата автори се състои в мащабите и обхвата на аргументите. Единият разглежда епохата от Раковски до Траянов, а другият - от глъбините на историческите ни познания до наши дни. "Трябваше да се запътим към Европа, за да се изправим с лице пред въпросите на собствената ни идентичност - пише Св. Попов. - Правените досега опити за формулиране на "българската идея" след Стефан Попов имат повече вида на работни програми, насочени преди всичко към проблемите на страната. Малко се отличават в това отношение и епизодичните опити през последните години за изграждане на единна национална концепция. Така например, единствено концепцията на колектива начело с проф. Г.Велев и проф. Марков достигна до идеята за волжките българи. Тя беше наложена в медийното пространство през последните десетина години благодарение публикациите на Гео Донев, доц. д-р Т. Ярулина, доц. д-р Д. Райнова, на Ф. Нурутдинов и др. Голяма заслуга в тази посока имат и експедициите на в-к "Нощен труд". Да споменем и името на
Серафим Северняк, който със своите публикации в списание "Отечество" през осемдесетте години пръв повдигна завесата над фактите за нерадостната съдба на милиони българи, потомци на кан Котраг. Тук е мястото да се отдаде заслуженото на издания като сп. "Авитохол", "Българска орда", в-к "Народен будител" и др. Но "българската идея" прозира през вековете от началото на българския исторически път още от планината Имеон, според П. Добрев, или Алтайските планини, според Т. Ярулина, или Балканския полуостров, според Г. Цанков и К. Каменов, като тази идея се отличава преди всичко с една изключителна нравствена етика.
Оригинален е самият подход към темата на настоящата книга. Авторът на изследването пристъпва към задълбочен анализ на българското етническо име, като го издига в опорен стълб и изходно начало на по-нататъшната си работа. Той открива това име в основата на различни думи и понятия - имена на божества (тотеми), названия на местности (топоними), на етноси (етноними) в езиците на редица народности, още от зараждането на човешката цивилизация - до наши дни.
Пропита с чувство на горд национализъм, но открита към разбирателството между хората по света, "Българската идея и демосферата" е насочена към мирното бъдеще на човечеството през настъпващото трето хилядолетие. В такъв смисъл, книгата на д-р Светлозар Попов представлява ценен принос не само към нашата историческа наука, но и към глобалната идея за мирното съвместно съществуване на народи, култури и цивилизации.
Димитър Боянов,
гл. редактор на
в-к "Народен будител" - Варна