Дивечът в България е обявен за държавна собственост веднага след Освобождението - с първия Закон за ловните билети, приет през 1880 г. Този принцип е залегнал във всички следващи закони, вкл. и в действащия от м. октомври 2000 г. Закон за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/. Съгласно него ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места.
Ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони, независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи, като такива не могат да се обособяват в природни резервати или в обекти, свързани с националната сигурност. Площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч. Минималната площ за основен вид благороден елен е 2000 ха, за сърна и дива свиня - 1500 ха, за дребен дивеч - 500 ха, а със смесен характер -1000 ха. Границите на районите се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, като в землището на едно населено място-село, не се обособява повече от един район. Ловностопанските райони биват: 1. Райони на ловните дружини - в тях дивечът се стопанисва от ловците, членуващи в съответната дружина;' 2. Държавни дивечовъдни станции /ДДС/; 3. Бази за интензивно стопанисване на дивеч и 4. Дивечовъдни участъци. Последните три вида райони обхващат общо до 15 процента от ловната площ на страната. Те се създават с цел да се увеличат дивечовите запаси, запазване на дивечовото разнообразие и съхраняване на генетичния фонд.
Правото на лов включва право на ловуване и придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти.То се предоставя на пълнолетни български граждани, положили успешно теоретичен и практически изпит пред упълномощена комисия. За упражняване правото на лов се издава документ - билет за лов, който е личен и правата по него не могат да се преотстъпват. Билетът се презаверява всяка година в съответното лесничейство. С правото на лов е свързано и задължението за опазване на дивеча.
Максималният брой на ловците на територията на едно лесничейство или дивечовъдна станция се определя въз основа на препоръчителна норма за ловна площ от 75 ха на един ловец. Ловците се обединяват в ловни дружини. Ловна дружина може да се сформира с минимум 20 ловци. Ловните дружини се регистрират в държавното лесничейство или съответно - в ДДС. Ловците от дружини със съседни ловностопански райони учредяват ловно сдружение. Ловните сдружения са юридически лица, регистрирани по ЗЮЛНЦ. Те организират и ръководят дейността на дружините.
Ловните сдружения могат на доброволен принцип да учредяват регионални и национално ловно сдружение. Национално сдружение е онова, което обединява сдружения с повече от половината от регистрираните в страната ловци. В момента това е НЛРС "СЛРБ". Ловуването във всички ловностопански райони става с писмени разрешителни за лов. В тях се вписват данните на ловците, дата и място на ловуване, видът и броят на разрешения за отстрел дивеч и името на ръководителя при групов лов. Отстреляният дивеч се отчита с разрешителното за лов пред органа, който го е издал или предоставил. За отстреляния дивеч се води статистика.
Контролът по опазването на дивеча във всички ловностопански райони се осъществява от Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите.
Стефан Ланджев