тази книга ми е една от любимите м книги
Бай Ганьо
Автор: Алеко Константинов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Дамян Яков |
| Брой страници | 150 |
| Година на издаване | 2004 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 100 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9545272481 |
| Баркод | 9545272481 |
| Категории | Българска детска класика, Българска детска литература, Литература за деца и юноши, Книги |
"Бай Ганьо" е текстът, пораждащ може би най-противоречивите прочити в българската читателска среда. Това е факт, който не може да бъде заобиколен най-малкото защото е признак за свръхчувствителността на българина към Алековия персонаж. Пълно заклеймяване, оправдаващо търсене на "драмата" на героя или апологии на жизнеността му -тези насоки са очевидно различни и в същото време всяка от тях пресилва смисъла на творбата. Артистичният бохемски почерк в анекдотите за Бай Ганьо системно бива "накланян" от читателите ту към откровено негативна интерпретация на образа, ту към съответните компенсации, търсещи "положителното" в него.
В същото време - не трябва да забравяме - творбата държи на това, че именно разказва, при това в приятелски кръг и за забава. Тя не записва, не назидава, отказва се от възможността да бъде морализаторска институция. И все пак, доколко това е така? Не е ли веселбата само маската, елегантният начин, избран от автора, за да "смъмри" сънародниците си? И не прави ли Алеко това с понякога учудваща сериозност, която контрастира на комизма на разказваните случки? Всъщност именно неописаният, но внушен образ на автора е причината за разногласията на възприемателите. Защото авторът в лицето на разказвачите постоянно рамкира поведението на Бай Ганьо, оценява го.
Елка Димитрова
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхождал от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885).
След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм — изкачването на Черни връх, 27 август 1895).
Още като студент Алеко Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов — идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека 'Свети Климент'“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата и?, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му (1894).
След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм — изкачването на Черни връх, 27 август 1895).
Още като студент Алеко Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов — идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека 'Свети Климент'“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата и?, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му (1894).
