В предлаганата мемоарна книга се публикува само малка част от многобройната кореспонденция - 386 писма, на капитан I ранг Станчо Димитриев до съпругата му Невянка Димитриева за период от 10 години (1897-1907 г.). Подбрана е серия от 98 писма във вид на корабен дневник главно от плаването му с френския ветроходен кораб "Мелпомен" до Канарските и Азорските острови през 1897 г. Публикуват се и 13 по-интересни писма във връзка с дипломатическите му мисии в чужбина, както и плаването с учебния крайцер "Надежда" до черноморските пристанища на Русия и Турция. Тази отчасти по-пълна кореспонденция вижда бял свят след 107 години и вече има историческа стойност.
Трагичната участ на капитан I ранг Станчо Димитриев има аналогия с "Аферата Драйфус" във Франция, но у нас е именувана "Аферата Пишон и нейната жертва" (Петър Петров, 1968 г). Тя е нагледен пример за политическите нрави на нашата "Балканска действителност" и затова как се унищожават високообразовани за времето си морални личности по най-несправедлив и недостоен начин. Такива примери в нашата нова история след Освобождението (1878 г.) не са рядкост. Неприятното качество на българина - завистта, винаги е намирала почва за унищожаването на собствените си издигнати и способни личности.
За популяризирането и късната реабилитация след 55 години на Димитриев най-голяма заслуга има дългогодишният уредник на Военноморския музей във Варна Владимир Павлов, д. ист. н., който през 1973 г. издава монографията "Български морски офицери". Първото име, споменато в нея, е на капитан I ранг Станчо Димитриев, получил академично военноморско образование в Англия и първият българин, началник на Военноморския ни флот.
От съставителите