Всеки човешки живот е неповторим, така както неповторим е и самият човек. Ето защо и разказите на хората, които описват изминалите дни могат да си приличат, но винаги в тях ще се открие нещо особено, ново, непознато.

Пантелей Киселов описва накратко и непретенциозно своя жизнен път, за да остави малък спомен за дъщеря си и внуците, но струва ми се, че не само те имат какво да научат от тази книга. Особено що се отнася до онова минало, което сме преживяли, а някои хора, много искат напълно да се забрави, за да се заличи и вината, която те носят за него. Забравата е неизбежна и опасна. Ето защо такива книги трябва да се пишат и да се четат.
Георги Данаилов