Между авторите, които се заемат да опишат възрожденската епоха по свои и чужди спомени, се откроява едно съзвездие от трима големи българи - Иван Вазов, Захари Стоянов и Стоян Заимов. Всеки един от тях по свой начин изпълнява осъзнатия дълг към борците за свобода: Ив. Вазов с художественото си пресъздаване на личности и събития в "Епопея на забравените", в романа "Под игото", в повестите и разказите си; Захари Стоянов с книгите си за В. Левски, четите в България и Априлското въстание - исторически трудове със смесен мемоарно-художествен и публицистичен характер; Ст. Заимов със своята поредица книги "Миналото", биографията на Левски и други - той най-плътно от тримата се доближава до началната фаза на историческото познание на границата между мемоарите и историческото изследване.