Един от най-успешните режисьори на европейското кино, Кшищоф Зануси винаги е имал репутацията на изключителен ерудит. И как иначе с образованост като неговата - преди да се дипломира като кинорежисьор, той учи физика и философия. Етичният патос на най-силните му филми от 70-те и 80-те години го утвърждава като творец с уникално място в модерното кино. Без да крие влиянието си от Бергман, той филм след филм изследва все по-обезценяващите се висок морал и човешка нравственост.

Щастливата творческа съдба му дава шанс да е единственият световен кинематографист, правил филми за папа Йоан Павел II (даже два пъти) - биографичен и екранизация по ранна пиеса на Карол Войтила. За срещите му с папата, както и за работата му с актьори като Виторио Гасман и Лесли Карон, писатели от класата на Йожен Йонеско и Макс Фриш, за срещите му с политици като Борис Елцин и диктатори като Иди Амин Дада и Фердинанд Маркос, разказва тази книга.

"Време да се мре" е и интригуващо свидетелство за дилемите, пред които са били изправени творците в годините на тоталитаризма - проблеми, които може и да изглеждат странни на по-новите поколения, но със сигурност ще развълнуват всички, сблъсквали се с идеологическото скудоумие.