Ако в България има популярен кинокритик, това безспорно е покойният професор Тодор Андрейков. Театровед по образование, той се превръща с годините не само в най-влиятелният изследовател на историята на киното у нас, но и в символ на българското киноманство. Директор на
Българска национална филмотека в един от най-силните периоди на тази институция (1976-1981), проф. Андрейков си остава за много поколения зрители най-безкористният апостол на доброто кино.
Едва в последните си години той успя да събере неоценимите си познания в книги. След първия том на "История на киното", разглеждащ нямото кино (1994), публикува и великолепната книга "Комичното на екрана" (1995).