През Второто българско царство Царевец е била главната крепост на столицата. Издигната върху непристъпни скали, опасана от извивките на р. Янтра, тя била най-здраво укрепената част на Търново. Входът й минавал през висок скален провлак, укрепен с три последователни порти, следвали Френкхисарската порта, свързваща крепостта с квартала на търговците, Малката (Асенова) порта, свързваща Царевец с "новия град" и Трапезица, а главната улица обхождала всички входове и цялата крепост. Удобни подходи имало и към царския дворец и Патриаршията.
Патриаршеският комплекс е един от главните акценти и представлява самостоятелен архитектурен ансамбъл, разположен върху най-високата част от крепостта на площ 2413 кв.м. Главно място в него заема Патриаршеската църква "Възнесение Господне". Има оформен вътрешен двор, а от южната страна били покоите и работните помещения на патриарха и неговите приближени, както и библиотеката, помещенията за преписи и преводи на книги, извършвани от високообразовани писци-калиграфи, преводачи, художници-миниатюристи. Патриаршеската църква спада към т.нар. цариградски тип (столичен), вариант на кръстокуполните църкви. През XIV в. до южната й фасада е изградена висока кула-камбанария. Патриаршията има изключително въздействие най-вече с високите, издължени пропорции на църквата и кулата, които сякаш "израстват" от най-високата част на Царевец.